Полските медии сравняват политиката на руския лидер Владимир Путин и вредата, която Русия нанасяше на Украйна години наред още преди началото на пълномащабна война, с диментор.
Това чудовище изсмуква живот от Украйна в продължение на десет години, след революцията на Евромайдана, и продължава да го прави с
кървава, несправедлива война,
пише Rzeczpospolita.
През 2014 г. Украйна беше изправена пред избор: асоцииране с Европейския съюз или икономически „съюз“ с Русия и нейните „васали“ Беларус и Казахстан.
През март 2013 г. Фондацията за демократични инициативи и Киевският международен институт по социология проведоха проучване, което показа, че ако се проведе референдум, 51,9% от украинците биха подкрепили асоциирането с ЕС, а 48,1% са по-склонни към „съюз“ с Русия. Проевропейските настроения преобладават в западната част на страната, докато проруските настроения преобладават в централната и предимно в източната част на страната, пише УНИАН.
Тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович първо искаше да „отиде“ в Европа, но след това избра Русия. Той започна да потушава протестите, организирани от възмутено от постъпката му общество.
Тогава на Майдана проехтяха първите изстрели
Резултатът вече е известен, трагедията със смъртта на украинците, които бяха застреляни по време на протестите (т.нар. Небесна сотня), и, като следствие, свалянето на режима на президента. На този етап Русия започва да сее семената на една „коварна“ война, която продължава и до днес. Анексирането на Крим, провъзгласяването на „независимостта“ на т. нар. „ДНР“ и „ЛНР“ – Русия още тогава се възползва от „слабостта“ на нестабилното правителство на Украйна и факта, че въпреки революцията, трагичните събития от 2013-2014 г. не промениха качествено украинската политика.
Олигархичната система, вече добре познатите „скучни“ лица на политиците, просперитетът на корупцията – нищо не се е променило, те останаха да „изяждат“ Украйна, но не без усилия и подаяния от Русия. Единственият осезаем напредък, който Украйна постигна по пътя си към ЕС след Революцията на достойнството, е въвеждането на безвизов режим през 2017 г.
Тук наистина киевските власти оказват силен натиск върху своите европейски партньори, принуждавайки ги да покажат поне някакви доказателства в полза на факта, че ЕС все още е загрижен за съдбата и избора на Украйна, подчертава медията.
Първите реални кадрови ротации в украинската политика се случват през 2019 г. Смяната на властта се дължи на избирането на Владимир Зеленски за президент. Тогава неговата партия Слуга на народа получава мнозинство в парламента.
Това се превърна в
политическа смърт
за много „стари“ партии в Украйна. Зеленски напълни правителството с технократи, започна цифровата трансформация на страната и дори се опита да намери общ език с Русия. Той се срещна с Путин в Париж през 2019 г., разговаряха няколко пъти по телефона и имаше размяна на пленници.
Но значителни промени в отношенията с Руската федерация не бяха постигнати. Много експерти смятат, че Путин е пренебрегнал Зеленски в началото на президентството си, защото се е надявал, че все пак ще успее да наложи на новия лидер на Украйна точно „дневния ред“, който Кремъл ще избере. Но тук Путин сгреши. Точно както когато започна пълномащабна война с Украйна. С фалшивата вяра, че Зеленски ще избяга и ще му предаде Киев „без бой“.
Но украинският лидер не избяга
Украйна героично се съпротивлява на Русия във войната и до днес, но плаща огромна цена за това.
Ако през 2013 г. населението на страната е било повече от 45 милиона души. Днес, след руската окупация на почти една пета от страната и масовото бягство на хора в чужбина от войната, в страната остават само 29 милиона души (съответните данни бяха публикувани през май от Украинския институт на бъдещето). Тоест към 2023 г. може да има повече от 8 милиона украинци извън страната.
По време на войната БВП на страната спадна от почти 200 милиарда долара през 2021 г. (БВП за 2013 г. беше 190 милиарда долара) до 160 милиарда долара през 2022 г.
Икономическата ситуация в Украйна се влошава
Сега средната заплата на украинеца варира около 16 000 гривни (еквивалент на 440 долара). Докато през 2013 г. средната работна заплата в страната е била 3600 гривни, което е 450 долара във валута.
Вярно е, че след президентството на Янукович Украйна все пак постигна известен успех в борбата с корупцията. През 2013 г. Украйна беше сред 30-те най-корумпирани държави, наравно с Нигерия и Папуа Нова Гвинея. Миналата година Украйна вече беше в много по-добра класирана група, но въпреки това имаше трети резултат в света.
Но основното е, че през последните 10 години след Революцията на достойнството Украйна претърпя невъзвратими загуби сред своя народ. Това са стотици хиляди загинали и ранени във войната с руските окупатори.
„Войната все още продължава и изтощава Украйна всеки ден. Като диментор в известния роман на Дж. К. Роулинг. Тези най-ужасни създания на мрака изсмукват живота от хората. Русия, като диментор, изсмуква живота от Украйна.
