05 / 28 / 2024
Новини България Захари Карабашлиев: Тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното

Захари Карабашлиев: Тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното

от infomax
0 коментари
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев, писател. Фейсбук

Захари Карабашлиев: Тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-раннотоОтново споделям този удивителен и доскоро неизвестен за мен факт, който бележи през епохата на Възраждането и така го отмества от 1851 (Пловдив, Найден Геров) назад в 1813 в Шумен. Става въпрос за едно писмо на арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян, който разказва как през 1813-та година в навечерието на 11 май по време на посещението си в Шумен бива поканен на вечеринка с нещо като театрално представление „по случай българския празник на писмеността”.
Минас Пъжъшкян като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави

ежедневен отчет на своята дейност

и писмото от Шумен, в което той описва видяното е част от този отчет. От него става ясно, че честването е организирано от българите в града по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий. Ето превод на факсимиле на оригиналния текст на писмото, чиито оргинал се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813.“Шумла, 22 май 1813 г.
“Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.
След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.

В салона бяха насядали много хора,

повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.
Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.
После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на

Сирила и Мефота, които са написали българската азбука,

защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.
А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.
Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.“
Състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното засвидетелствано празнуване на солунските братя през Възраждането.
Поради тази причина 11 май от известно време е избран за празник на Шумен. И заслужено. Честит празник, любим Шумен!
И честито на всички хора на писмото – библиотекари, книжари, учени, пишещи, четящи!

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 3 / 5. Брой гласове: 2

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising