Захари Карабашлиев, писател. Фейсбук
Отново споделям този удивителен и доскоро неизвестен за мен факт, който бележи през епохата на Възраждането и така го отмества от 1851 (Пловдив, Найден Геров) назад в 1813 в Шумен. Става въпрос за едно писмо на арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян, който разказва как през 1813-та година в навечерието на 11 май по време на посещението си в Шумен бива поканен на вечеринка с нещо като театрално представление „по случай българския празник на писмеността”.
Минас Пъжъшкян като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави
ежедневен отчет на своята дейност
и писмото от Шумен, в което той описва видяното е част от този отчет. От него става ясно, че честването е организирано от българите в града по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий. Ето превод на факсимиле на оригиналния текст на писмото, чиито оргинал се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813.“Шумла, 22 май 1813 г.
“Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.
След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.
В салона бяха насядали много хора,
повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.
Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.
После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на
Сирила и Мефота, които са написали българската азбука,
защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.
А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.
Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.“
Състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното засвидетелствано празнуване на солунските братя през Възраждането.
Поради тази причина 11 май от известно време е избран за празник на Шумен. И заслужено. Честит празник, любим Шумен!
И честито на всички хора на писмото – библиотекари, книжари, учени, пишещи, четящи!
