Иво Сиромахов, Фейсбук
ЗАЩО ТАКА НАРЕЧЕНАТА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ НЕ ПОНАСЯ УСПЕХА
Преди няколко дни във фейсбук се появи един трогателен вопъл на Евгений Дайнов, който обяснява, че не бил слушал нищо на Тейлър Суифт, та решил да си пусне няколко нейни парчета, но не можел да си ги тананика, затова неговият извод е, че
Тейлър Суифт не става за нищо
Такъв е животът – работиш цял живот, печелиш милиони почитатели, обаче идва професорът и с пет изречения те прави на пух и прах.
Професорът заклеймява клетата Суифт и твърди, че тя не може да се сравнява с музикалните възможности на Сузи Цуки. Коя е Сузи Цуки – можем само да гадаем.
Дайнов обаче не е сам в кръстоносния си поход срещу успелите хора на изкуството. Зад гърба му наднича Асен Блатечки, който преди години постави под съмнение наградата „Оскар“ на Хоакин Финикс и обясни на драгите зрители, че тоя Финикс не е кой знае какъв актьор. „Много лесно е да се кривиш и да се хилиш“, отсече българското мерило за актьорско майсторство Блатечки.
В тази компания е и
неразбраният театрал Иван Добчев,
който се нахвърли с грозни думи срещу бившата си студентка Мария Бакалова, когато беше прободен в сърцето от новината, че тя е първата българска актриса, номинирана за „Оскар“. Харманлийският интелектуалец каза така: „Аз съм бил къде ли не, поставял съм и в Америка, и във Франция, и в Германия. Признанието не се изчерпва с такива евтини наградки и успехи. То е ти наистина там да правиш и хората наистина да започнат да казват – „еей, вижте в България какви неща имат, какви неща знаят, как си развиват таланта“. Това е по-важно за мен, отколкото това, че тя е влезнала в блудкавия филм на някакъв, който се прави на смешник, и нещо са успели да скандализират“.
Къде е той, къде е тя… Той е
по върховете на високото изкуство,
а тя е във филма на „някакъв, който се прави на смешник“… И не е ли ужасно несправедливо, че тоя „който се прави на смешник“, има милиони зрители и почитатели, а спектаклите на Добчев не ги гледат дори роднините му?
В клуба „Жестоко се изнервяме от успелите“ почетно място има и всеразбиращата Копринка Червенкова, това неизбледняващо знаме на комунистическата пропаганда и „правилната идеология“ в изкуството. Тя от сърце се зарадва, че Мария Бакалова не е получила „Оскар“: „Единствената ми утеха е, че поне нея не я наградиха, защото тя е абсолютно дъно! Абсолютно дъно е там! Това е читалището на „Меден рудник“. Тя играе като в „Меден рудник“, рече задавената от злоба госпожа.
Дайнов, Блатечки, Добчев, Червенкова… – така изглежда една, надявам се, непредставителна извадка от българската интелигенция.
Можем да разберем завистта на неосъществения, комплексите от провалите. Но нямаше ли да е по-добре, ако си бяха затраяли? Ако бяха преглътнали в себе си мъката и неудовлетвореността си…
Но явно завистта е много силно чувство и не може да се скрие.
Лошата новина е, че когато неудачник се опита да се съизмерва с някой, от когото светът се възхищава, неудачникът започва да изглежда още по-дребен.
