Ексклузивно! Васил Василев-Зуека: От бившата ДС още управляват България

Едно интервю на Светослав Пинтев

Актьорът Васил Василев-Зуека няма никаква нужда от представяне. Едва ли у нас има някой, който да не го знае.

От май 2021 г. той живее в Испания, защото реши да смени „страната с друга, в която законите се спазват“.  Стана търсен художник и се отдаде изцяло на новата си муза. Обадихме му се, за да попитаме:

– Зуек, привет! Как е положението в Испания и в твоята душа?
– Кое от двете да бъде първо?
– Както си избереш…
– В Испания е прекрасно. Много добре се чувствам тук, защото е спокойно. Проблемите, които обикновено ги има в България и ни преследват още от събуждането, даже и в съня ни, тук ги няма тези проблеми. Душата съответно… Заради това ни е добре в Испания, защото на душата й е добре.
– Така се случи, че се чуваме в Деня на театъра, липсва ли ти театралната магия, както я наричат?
– Да ти кажа честно-не, не ми липсва. Много хора ме питат: „Ама вЕрно ли?“. Казвам: „Да. Явно с възрастта нещо…“

Аз го преживях това още преди десетина години. Имах много предложения, но ги отказах всичките, защото просто не бях готов да правя такова нещо. Театър се прави със съмишленици, театър се прави с хора, на които имаш доверие, а и с хора, с които говорите на един език.

Днес цял ден си пишем във Фейсбук с колеги – бивши и настоящи, радвам се на младите , които си честитят, честитят ми и на мен, става ми много приятно.
– А киното липсва ли ти ?
– Киното, знаеш, е моята най, най, най-голяма любов. Когато Стефан Командарев тръгна да снима „Уроците на Блага“, казва: „Ама как така няма да дойдеш?“. Отговарям : „Така, няма да дойда, защото ние живеем на друго място, имаме други ангажименти“.  Той вика: „Зузо, недей така, това ще ми е първият филм без теб“.  Казвам му: “Значи ще стане идеален“. Така и се случи. Още на премиерата те взеха в една категория награда и продължават да ги рутят тези награди. Иначе желанието никога не спира…
Ако ме питаш дали ми се играе театър, играе ми се… Ако ме питаш дали ми се играе кино и ми се снима, снима ми се, но едното няма общо с другото… В смисъл „дали ми липсва“… Не е тази думата… Желанието няма как да се махне, да се обори.
– Ти си намерил и друг начин за сублимация, както си е по Фройд, с друг вид изкуство… Как така изведнъж стана успешен художник?
– Сублимация ми е любимата дума… (смях-б.а.)

Мисля, че кино и театър не ми липсват, защото рисувам, точно заради това не ми липсва нищо, с което съм се занимавал преди 3-4 години. Рисуването е всъщност, за мен поне, абсолютно същото като процес. То е като театъра, то е като киното, даже и като телевизията, т.е. целият процес на създаването на една картина е много сходен с този при изграждането на един спектакъл. Говоря в моята глава, че е така. Пресъздаването на идеята, с какви средства, през какъв образ да се мине, този образ как ще се промени, когато вече мине на платното, как ще се промени, когато дойдат новите цветове и т.н. Целият този процес е много забавен и интересен, а аз истински се забавлявам.
– А как изведнъж започна да рисуваш?
– Аз винаги съм рисувал, Светлак, още от времето, когато с теб си ходехме на гости. Въпросът е, че тогава нямаше много време за рисуване. Най-много да съм рисувал чат-пат някой ескиз, някоя скица, за приятел нещо… Иначе видях, че последната ми картина преди този период е рисувана през 1992 г. , т.е., когато съм завършвал ВИТИЗ, а това е малко странно за мен. Къде е ВИТИЗ, къде е рисуването? Кой знае кога съм я правил. Започнах да рисувам отново по време на ковид-кризата.
– Гледам, че много от картините ти са с изразени испански мотиви, разхожда се Дон Кихот из тях. Битието определя съзнанието, дето викат марксистите.
– Дон Кихот е един образ, който отдавна е надскочил Испания, отдавна е минал границите на неговия век, на нашия век. Просто той е класика, първичен образ на романтичната борба за свобода..
– Кажи тогава и нещо за Санчо Панса, като започна… Прилича ли българинът малко на Санчо Панса?
– Санчо Панса, за мен поне“ , не героят на Сервантес, а моят Санчо Панса, е противоположността, антитезата на Дон Кихот – той е изразител на реалното, на материалното, което се измерва с пипане, докосване, печелене..
– Със салама…
– И бахура.
– Как минава един твой ден сега? Какво точно прави днес например?
– Снощи рисувах до два часа и завърших една картина, сутринта се събудих в 7, пих кафе, след което пуснах картината във Фейсбук, малкият стана, направих му закуска, разни неща битови свърших наляво-надясно, обяд, дремнах малко следобед, задължително трябва да дремна един час и ето ме пред теб.
– Кога рисуваш?
– По цял ден , Светлак, по цял ден рисувам. В зависимост от заетостта на малкия, просто постоянно рисувам, няма ден, в който да не рисувам. Стига да не сме заети нещо тримата семейно, постоянно съм на статива, може да се каже, че живея в ателието.
– Каква е историята в последната ти картина?
– Казва се „Любовници“.  Двама души, правили са, каквото са правили и спят блажено под едно червено одеяло.
– Как изглежда България от Испания?
– Зле изглежда. Не толкова зле, колкото, когато съм в България, но… Така стоят нещата, за съжаление, не мога да се изкривя. Аз по едно време спрях да давам интервюта по тази причина, защото хората започнаха да ме мразят, имаше реплики: „Каго стана цигане, кога ти почерне гъзо“, такива работи.
– Защо ще те мразят теб, да не би ти да си виновен за сбърканата ни реалност?
– Защото такава е логиката на българина, на по-голямата част от българите. Не им е важно мнението на хора, които са вънка. Те не зачитат чуждо мнение, не само на тези отвън.

България не изглежда добре, защото просто текат процеси, които винаги са текли, но никога те са били толкова явни и толкова агресивни. Никога така наречената пост-комунистическа структура на управляващите в България не е била толкова явна и толкова агресивно настроена към хората, които искат да им вземат властта. Никога не е било такова нещо. И сега, когато България като член на Европейския съюз е на практика пред война, това е изключително опасно и много тъжно. България е най-зле от абсолютно всички държави от Европейския съюз по отношение на стабилността. Европейските партньори не могат да разчитат на България, според мен, в нито едно отношение,
– Както оставаме и без редовно правителство, съвсем ще я вапцаме.
– Дали ще има правителство или не, не е основното… По-големият проблем е друг – дори да се отиде на избори, няма да има никаква промяна. Аз не виждам коя друга партия ще дойде. Пак ли ще чакаме ГДБОП да си измислят следваща партия, следващите спасители на България?
– Някой нов титан на мисълта и баща на демокрацията като Ники или Яне…
– Яне, Бареков, Царя, Златният пръст… Те са много и минават един след друг, един след друг, та се стигна  и до ПП/ДБ… Накрая хората разбират, че всъщност всичко това няма смисъл. Смисълът е за тези, които управляват, казвам „управляват“ в кавички, защото те са отдолу. Те не управляват,  всичко си е начертано. Някои го измислят, решават какво ще се прави и готово. В общи линии гласовете нямат никакво значение..
– Имаме си Купола, както  нарича върховната си комисия в сицилианската мафия, а Христо Калчев наричаше това нещо Пентхаус на Партията…
– Както и да го наречеш, все тая. Няма никакво значение. Това са тоталитарните структури от времето на Държавна сигурност. И това не е тайна за никого. Това са си старите генерали, които няма как да пуснат кокала, те са хванали в една огромна, огромна примка толкова много хора, които щат, не щат, гласуват за тая работа.
– Ти остави другото, ами старите генерали си имат и бодра смяна. Идват млади генерали на тяхно място…
– Естествено, за това става дума. Те си имат деца, внуци, правнуци. Просто лустрацията в България не се направи, когато му беше времето, когато аз и ти бяхме млади, през 90-те години. Край! Изтървахме коня.
– И май трябва да се чувстваме виновни за това…
– Да, аз като представител на моето поколение се чувствам виновен. Това е истината. Аз действително се чувствам виновен, че това, което е зависело от нас, ние на практика не сме го направили. Не само нашите деца, а и нашите внуци ще продължават да имат същия проблем , защото това са изродени две поколения. Нека не бъда криво разбран. „Изродени“ означава поколения, които са ощетени. Това е точната дума, защото те са ощетени откъм свобода. Те са възпитани грешно… Но те могат да обърнат нещата, защото са млади. Младият човек винаги има сили да преобърне себе си и да каже: „Абе, да, вярно, какъв тъпак съм бил, че досега не съм виждал тия неща“. И аз ги видях , но прекалено късно. Факт. Признавам си го.

Очаквайте:

• С какво Испания изненада Зуека?
• За българските и японските традиции.
• Господарите.
• Капките.
• И куп други интересни неща.