Капка Тодорова, журналист. Фейсбук
„Берлинале“ приключи. Не съм гледала нито един филм от програмата и освен ирландския друг няма и да гледам. Така че съм напълно квалифицирана за фейсбук-статус по повода, хаха. Та искам да кажа, че на тая крехка възраст с дете пубертет в къщи и с тия цени на топло, ток и храна нема начин да седна да гледам за:
1. Мъката в Африка през 1892 година
2. Алкохолната зависимост в Корея
3. Филми над два часа
4. Български филми с българско озвучаване
5. Каквито и да е филми с българско озвучаване.
6. Германски филми с актьори, които говорят пет за четири и не са ходили и един ден на логопед или гласов треньор.
7. Филми, в които главният герой/героиня,/герои
не знаят колко са и от какъв пол са
и не говорят през целия филм, а и всичко, което им се случва, е гадно. Не ме разбирайте погрешно, ще подпиша всичко, което трябва да се подпише, за да не живеят тия хора в мъка, обаче не искам да я гледам три часа, твърде проста съм за толко сложнотия.
8. Поредният филм за Газа, който по заобиколен начи ни казва: дайте им още неколко милиарда, за да продължават да живеят в терор, глад и мъка. Мъкааа.
Единственият филм, който бих изгледала веднага, е „пепе“. Пепе е умрелият хипопотам на ПаQло ЕскоQар и разказва историята на колониализма, не на Пабло, от перспективата на умрел хипопотам. Е тва нещо бих си отделила време да го видя как става, хахахаха. И после бих се подписала да съберем пари за филм, разказващ 90-те години в България от перспективата на умрела лисица. 😃
ПС Простете за тоз просташки пост, ако разбирате от кино, подминете със снизхождение=
