Васил Левски е обесен на 18-ти февруари.
Светослав Пинтев
Честваме паметта на Васил Левски на 19-ти февруари, а той
е обесен на 18-ти февруари
И този „дребен“ факт е абсолютно безспорен, но никой в родината не си мърда пръста да промени официалната дата, да поправи грешката. Цялата държавна машина, която съществува благодарение на него, нехае за това. Да си караме по инерция е най-лесно. Това важи за цялата държава, която съществува благодарение на него, всъщност важи за всички нас. Ние сме си виновни, затова и държавната ни машина е такава.
Васил Левски, Дякона, както го знаели в Българско в онези времена, е обесен в град София на 6 февруари 1873 г. по стар стил, което отговаря на 18 февруари по нов стил , а не на 19 февруари по нов стил, категорични са историците. Но този факт се замита под миндера, не се споменава много-много, честванията и речите ще са утре, защо да си разваляме рахата заради някаква „мижава“ подробност.
Всяка година припомням тези думи от автобиографичния разказ в стихове, в който
сам Васил Левски описва началото на пътя си към вечността,
до онзи момент, когато става „байрактар на Панайот войвода“:
„асъ Василъ Львскій въ Карлово роденъ,
от Българска майка юнакъ азъ роденъ
нищахъ да сѫмь турскій и никакъв робъ
сѫщото да глѣдамъ и на миліятси родъ
станах и утидох въ стара планина“
Хубаво е да го четем често… Не е някакъв бисер на изящната словесност това стихче, но неговата мощ е в простотата, във велико послание, което ни носи през вековете.
А ние? Не ставаме ли роби на собственото си равнодушие и стереотипи?
Предателят на Васил Левски също май не е онзи, когото сме нарочили,
поне няма никакви доказателства за предателство на този човек.
В шифрованата телеграма, изпратена на 24 ноември 1872 година от мютесарифлъка на Търново до мютесарифлъка на София и великия везир, свързана със задържането на Васил Левски, е споменат някакъв поп Христо, не и поп Кръстьо. В Ловеч по онова време наистина е имало такъв свещеник. .
Открита и разшифрована през 1973 г., тази телеграма е единственият документ, по който може да се гради обвинението за предателството. За това ще ви разкажем отделно.
С удобната теза, затвърдена и в литературата, а оттам и в масовото съзнание , че поп Кръстьо е предателят на Левски, неподкрепена от доказателства, цяло „съзвездие“ соц историци стават псевдо-доценти, псевдо-професори, даже псевдо-академици. В науката ни нещата много често са като тези в останалите области на живота, че и по-зле, както съм отбелязвал.
Гробът на Васил Левски , Апостола на свободата ни,
както му казваме, беше целенасочено скрит в епохата на социализма, нареждането бе на ЦК на БКП, а костите му отидоха на боклука. Една наистина кошмарна история, която май е по-добре да не коментираме точно на тази дата.
Що за хора сме ние? Какво повече можем да кажем…
Остава само да си припомним думите на онзи, с когото в една румънска воденица заедно
гладуваха, пееха и чертаеха бъдещето на свободна България:
Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.
