На темата за свещения брак между човек и божество в тракийската митология е посветена новата книга на Христо Буковски. В „Приземяването на архангелите“ авторът предлага свои интерпретации на истории като тази за Орфей и Евридика, на мистериите от Самотраки, разказва за царския брак на тракийския владетел Котис I с богинята Атина, за митовете и апокрифите за Исус и Мария Магдалена, за богинята Кибела и останалите от нея следи …
На темата за хиерогамията – свещения брак между човек и божество, в тракийската митология е посветена новата книга на Христо Буковски, съобщават издателите от „Сиела“.
По думите им „Приземяването на архангелите“ разказва какво се крие зад този символичен брак между царя жрец и богинята майка и дали той наистина е бил само символичен.
В процеса на писане Христо Буковски е проучвал древни текстове, археологически обекти от България и Европа, като е включил в книгата си исторически и митологични сюжети, обвързани с нашите земи и древни предци.
Такъв пример, според издателите, е историята на
тракийката Родопис
Легендарна хетера може би е послужила за първообраз в приказката за Пепеляшка, защото – също като нея – си изгубила обувката, а тя била намерена от египетски фараон, който пожелал да открие собственичката ѝ, разказват от „Сиела“.
В „Приземяването на архангелите“ авторът предлага свои интерпретации на истории като тази за Орфей и Евридика, на мистериите от Самотраки, разказва за царския 
брак на тракийския владетел Котис I с богинята Атина, за митовете и апокрифите за Исус и Мария Магдалена, за богинята Кибела и останалите от нея следи в днешната иконография.
В тракийската митология хиерогамията, или свещеният брак между човек и божество, заема
особено важно място
Тази концепция е дълбоко свързана с вярванията и ритуалите на древните траки и разкрива техния мироглед и духовни стремежи.
Хиерогамията в тракийската култура може да се види като ритуално обединяване на царя с богиня или божество. Този акт символизира свещената връзка между човешкото и божественото, като укрепва легитимността и божествената природа на царската власт.
Тракийският цар не е просто политически лидер, но и медиатор между световете на боговете и хората. Този свещен брак потвърждава, че царят е избран и
благословен от боговете,
като му придава специална роля в обществото.
Един от най-известните примери за хиерогамия в тракийската митология е митът за Орфей и Евридика. Макар че този мит е добре познат в гръцката митология, той има и дълбоки тракийски корени. Орфей, великият музикант и поет, е смятан за свещен посредник между хората и боговете. Неговата любов към Евридика и опитът му да я върне от подземния свят може да се разглежда като символ на стремежа за обединение с божественото и преодоляване на смъртта чрез свещена връзка.
Друго важно божество, свързано с хиерогамията, е тракийската богиня Бендида. Тя е богиня на луната, ловът и плодородието. Ритуалите, свързани с нея, често включват елементи на свещени бракове, като символизират обединението на земята и небето, на мъжкото и женското начало. Такива ритуали са предназначени да осигурят плодородие и хармония в природата и обществото.
Хиерогамията също така се проявява в тракийските религиозни практики и
мистерии
В тези ритуали, посветени на Дионис или на Великата богиня майка, участниците се стремят да достигнат екстатично състояние, което им позволява да се съединят с божественото. Това символично обединение може да се разглежда като свещен брак, в който участниците преодоляват границите на човешкото и се докосват до божествената същност.
В заключение, хиерогамията в тракийската митология е много повече от просто мит или ритуал. Тя е израз на дълбокото духовно търсене на тракийските нарои, на тяхното разбиране за света и мястото на човека в него. Свещеният брак между човек и божество е символ на вечната връзка между земното и божественото, която дава смисъл и посока на живота и културата на древните траки.
Снимка: издателство „Сиела“
