Захари Карабашлиев, писател. Фейсбук
Чувал съм, че възпитаните хора по света не обсъждали три теми — политика, религия и пари. В България обаче тези трите тук са част от една голяма престъпна матрьошка. И докато стигнем до момента, в който ще можем спокойно да НЕ говорим за политика, религия и пари, се налага да гласуваме с надеждата тази матрьошка да бъде разглобена.
Но
“за кого да се гласува?”
— е въпросът, който ми се задава всеки ден от най-различни хора. И който аз си задавам. Десет пъти писах и двайсет пъти трих това, което ми се иска да кажа, и накрая реших, че сега не му е времето. Всъщност, никога не му е времето, защото сакън да не нараним крехката ни демократична общност, тази за която гласуваме години наред и която не успява да сътвори убедителен разказ за това какво точно прави, как го прави, тази която не успява да вдъхнови и увлече гражданското ни общество в някакъв съзидателен план. Но тя е такава, каквато е, друг път ще я обсъждаме.
Мислех да премълча и следващите изречения, но с тревога чувам отвсякъде
една и съща мантра,
че сега видите ли не било толкова важно дали се гласува, щото наесен пак щяло да има избори.
А моята интуиция ми казва, че тая мантра някак много пасва на мафията. Същата тази мафия, която никога не е била толкова силна, колкото сега, но и никога не е била толкова на ръба да изгуби позиции, ако не усвои “правилно” едни милиарди, които ще потекат от Европейския съюз по плановете за възстановяване и устойчивост и какво там беше.
Та, има едни тъмни сили, които много биха искали да има рекордно ниска избирателна активност, за да може ДПСГЕРБВЪЗРАЖДАНЕИТНБСП да си разпределят гласовете, да си разпределят властта и да си действат както си знаят.
А аз вярвам, че България, само за няколко години добро управление може да бъде по-различна. За 10 години по-добро управление може да бъде още по-различна.
За 20 години още по-добро управление
може да стигне най-високата точка на съществуването си като държава.
И тогава вече ще можем да си позволим да НЕ говорим за политика, религия и пари. Но дотогава има още много време. И без усещане, че справедливост в България съществува ние никога няма да стигнем там.
Та, утре ще гласувам — защото моят един глас ще неутрализира един глас за мафията, или Путин.
Ще гласувам СРЕЩУ простащината, срещу наглостта, срещу лъжата, срещу покварата.
Ще гласувам ЗА Западната цивилизация, която изобрети лаптопа, от който пиша сега, за цивилизацията, която “изобрети” свободата на словото и свободата на личността и други най-висши човешки ценности.
Утре — без много емоции и високи очаквания —
ще ида да гласувам
не за най-добрите, а просто за по-свестните налични.
Ще гласувам — под условие — за …, където въпреки всичките им гафове и провали, наивност и недомислия има достатъчно свестни хора. Ще гласувам за тези, които после ще имам моралното право да държа отговорни за това, което вършат, или не вършат. Ще гласувам за тези, от които после ще търся резултати.
Та, това утре ще е поредният цивилизационен избор – между света на справедливостта и света на матрьошката.
