Росен Петров, Фейсбук
Може ли да се „изгуби” цял един голям средновековен град, който имал 10 000 жители, 16 църкви, болярски замък и непристъпна цитадела с бойни кули? Добре дошли в „Изгубения град на българската слава” – Средновековна крепост Червен (Medieval town Cherven), разположен на 34 км. южно от Русе, до малкото село Червен (204 жители).
Това е един от най-големите градове на Втората българска империя.
Построен на скалисто плато, обграден от три страни от река Черни Лом, градът се превръща във втория по важност български център през 12-14 век. Това не е била просто голяма крепост, а истински шумен и кипящ град, с развити занаяти, търговия и земеделие. Ако на някой 10 000 души население му се струва малко, то е добре да знаем, че например в началото на 12 век, населението на днешния мегаполис Лондон е било 18 000 души, т.е. Червен е бил абсолютно съизмерим с големите западноевропейски градове от периода. Това не важи само за него. Средновековна България е била много урбанизирана държава за онези времена. Със своите 16 църкви, градът е бил и важен религиозен и духовен център. Не случайно е имало Червенска митрополия, която в списъка на Търновската патриаршия е била втора по значение след Преславската.
Какво се е случило с това средновековно „бижу”?
Защо днес вместо хорска глъч, ни гледат безмълвните каменни останки от древно величие? Как може да „изчезне” цял един град? Може, защото Червен следва българската орисия, а в нея са ни нанесени много удари. През 1230 година го удря страшно земетресение, но е възстановен бързо. 12 години по-късно го удря нещо по-страшно и от земетръс. Той е превзет и полуразрушен от войските на могъщата Монголска империя, ширнала се от Китай до Унгария. Отново е издигнат от нашите предци, за да бъде окончателно унищожен като важен център от османското нашествие през 1388 година.
След толкова много удари на съдбата, градът буквално умира, а хората от него се преселват на по-безопасни места. Той е почти забравен, но
една твърдина от него продължавала да стърчи в небето
и да вдъхновява хора като Георги Стойков Раковски. Неговата знаменита бойна кула, абсолютно автентична, устоява на времето. Тя сякаш нашепвала на възрожденците за миналото българско величие и ги зовяла на борба. Точно в селцето Червен, под взора на каменните бойници, ще се роди баба Тонка Обретенова. Кулата ще е и един от поводите там, в началото на 20 век, да започнат разкопки и то водени от учен като проф. Васил Златарски. През десетилетията археолозите ще открият безброй ценни находки и до днешен ден основно на техния труд се дължи това, че червенските бастиони и църкви започнаха да изплуват от мъглите на времето.
Според учени от Русенския исторически музей, бойната кула на Червен е използвана за модел в прочутия сериал „Игра на тронове”, при пресъздаването на фентъзи града Мийрин. Защо ви разказвам тази история? Първо, защото Мийрин е измислица от фентъзи сериал, по който полудя света, а Червен си го има съвсем реален. Не е зле, ако не светът, то поне ние българите да сме поне малко „луди” по него. Второ, защото да знаем за съдбата на Червен е като да си вържем червен конец против уроки, който да пази паметта ни. И трето – яката му бойна кула е символ на силата ни да оцеляваме и да се въздигаме отново.
(Снимките са благодарение на Регионален исторически музей – Русе / Rousse Regional Museum of History и фейсбук групата Средновековен град Червен / Medieval town of Cherven)
