Отец Симеон
Днес една обезпокоена майка ме пита какво мисля за Евровизия като цяло и за „визията“ и поведението на част от участниците. Отговорих на въпроса ѝ, но бих искал да коментирам тази тема и тук, защото много неща ми напират да кажа.
Мили братя и сестри, моля ви, не се тревожете и не обръщайте внимание на девиациите в нашето съвремие. Изкривявания в обществото е имало през цялата човешка история. Винаги обаче, когато християните и респективно Църквата, представляваща всъщност общност от християни, са се увличали по преки, агресивни, земен тип
„бойни действия“
срещу която и да е социална девиация или страх от нея, резултатите са били трагични и срамни…
Защото всъщност християнството няма нищо общо с подобен вид поведение.
Христовата Църква на Земята е наречена наистина „Войнстващата Църква“, но това определение има съвсем различен смисъл…
Да, ние, християните сме призвани да воюваме, но не с когото и да е било от ближните си, а както казва Апостолът – „с поднебесните духове на злобата“, тоест с дявола. Нашата борба е предимно със злото в нас. Затова и Св. Серафим Саровски ни говори през вековете и ни казва: „Радост моя, придобий мирен дух и тогава хиляди около теб ще се спасят.“
Имам един приятел, който много обича да използва израза:
„Не можеш да спреш гората да се разлиства.“
И аз ще го употребява този израз, макар и леко перифразиран:
„Ние, хората, не можем да спрем гората да се разлиства, защото това може да го направи само Бог.“
Нека не се опитваме да изземваме това, което е Негово, защото по този начин можем единствено много да сбъркаме.
И защо не – ще попитате вие –нали борейки се с „джендеризма“, „небинарността“, „хомосексуалността“ и други подобни „модерни“ състояния заявяваме своето несъгласие и протест срещу всичко това. Нали така защитаваме християнските ценности, традиционното християнско семейство?!
Но… Хайде сега сериозно! Та ние ли ще браним Бога?!
Дали Той е немощен да унищожи и унижи само за един миг каквото и да е било в нашия свят, че опира до нас да нараняваме когото и да е било в Негово име?!
В този свят има твърде много
небогоугодни човешки прояви
Нека погледнем безпристрастно и в самите себе си – какво намираме?!
Всичко, което ни притеснява в момента по въпроса със сексуалността съществува по Божие допущение. Бог ни показва и доброто и лошото, та да се научим най-сетне да ги различаваме и да изберем за себе си доброто – пътя към Него.
Притесненията на огромната част от нас, възрастните, са свързани с децата ни – на какво ще се научат, от какво ще се впечатлят, по какъв път ще тръгнат?
И на това ще отговоря. Ами, всъщност, аз говоря за това по много поводи. Много често, по много различни начини и в повечето случаи завоалирано и щадящо…
Но сега
ще бъда до болка откровен
и конкретен и, простете ми, изобличителен:
След като искате ценностите на християнското семейство, станете наистина такова.
Водете децата си в неделя на Църква.
Стига вече с това спане и почивка, с това самоугаждане.
Става въпрос за два часа… на седмица… и да, нужно е малко самопринуждение за да го направиш.
Казвате, че нищо не разбирате от службите. Ще се научите да разбирате. Иска се желаение и постоянство. Всички в началото сме така.
Само, че ако сте упорити и постоянни в посещенията на Литургията, именно през тези два часа, и у вас и у децата ви, ще бъдат посяти
семената на християнството,
а от там и на християнското семейство.
И децата ви ще бъдат близо до Бога.
И никой не ще може да им стори нищо.
Пътят е дълъг, това не става за месец – два. Но как е по принцип в живота?
Нима цял живот не се усъвършенстваме като се учим на най-различни неща, докато накрая станем такива каквито сме искали в жизнения си път?
Така е и с християнството.
Бог ни иска до себе си. И не само на Цветница и Великден. Иска ни до Себе си и
не заради Него, а заради нас
За да може да работи върху нас. За да извайва душите ни подобно на скулптор и да отстранява от тях острите парчета, които ни пречат да се приближим, да се притиснем към Него, а Той да ни прегърне като любящ Баща.
От нас се иска само да сме там, при Него, за да му позволим да направи това с нас. Защото, нека не се залъгваме, насила Той няма да накара никого нищо да направи.
И така, нека не се занимаваме с Евровизия, а с това да се погрижим за собствените се души и да позволим на Бог да „работи“ върху тях с помощта на Светите Тайнства – Евхаристията, Изповедта, чрез благодатта на Светия Дух, която слиза невидимо над вярващите по време на Светата Литургия… Нека да не осакатяваме децата си. Да ги научим що е „Църква“, защото тя ще ги поведе към спасението. И да направим всичко това чрез личния си пример. Заедно, цялото семейство… Заедно. Иначе тези деца просто няма да ни повярват, каквото и да им говорим.
И още нещо ми се иска да кажа: напоследък
всички се вълнуват от идването на антихриста,
от Апокалипсиса
Тези времена ще дойдат, макар че никой не знае кога. 2000 години християните са чакали този момент в рамките на техния живот и са виждали белезите в тяхното съвремие. И вече толкова много поколения не го дочакаха. Не се знае дали ще се случи в нашия живот. Възможно е да минат още хиляди години преди да се изпълнят времената и да настане Второто Христово Пришествие.
Така че, нека отворим сърцата си изцяло за Христос, да Го обикнем с цялото си същество, да мислим за Него, а не за антихриста.
С молитвите си често да общуваме с Него, със Христос…
И тогава Той ще изпълни сърцата ни. И място в тези сърца за страх от антихриста, от звяра и от ужасите на Апокалипсиса няма да се намери. Защото просто те няма да намерят къде да се приютят у нас. Защото само радост ще ни изпълва. Радост независима от нищо!
