Росен Петров, Фейсбук
Коя е най-старата открита до момента книга на кирилица в света? Защо българският текст в нея е изтрит, а върху него е нанесен гръцки? Къде се пази това съкровище? Да караме подред.
Книгата се пази в прочутата Ватиканска апостолическа библиотека. Известна е под името
„Ватикански палимпсест”
Това е старобългарски пергаментен ръкопис на Евангелието и е открит случайно през 1982 година от изключителния български учен – доц. Трендафил Кръстанов. Нарича се с термина „палимпсест”, което означава пергамент, чийто първоначален текст е изтрит или „измит”, а върху него е нанесен вече друг, нов текст. Преди да заподозрем заговор срещу тази българска книга, трябва да знаем, че в онази епоха, това да се „трият” стари думи и върху тях да се пишат нови, е било сравнително обичайна практика, поради изключително високите цени на пергамента. И все пак, това „изтриване” може да Ви даде част от отговора на големия въпрос:
„Как е изчезнала огромна част от старата българска книжнина?“
Огромна част от нашата книжнина е изтрита и още по-лошото – унищожена, но това е друга огромна тема.
Както споменах, книгата е открита почти случайно, но и благодарение на усета, труда и таланта на Трендафил Кръстанов. Той проявява упорството не само да разчете ръкописа, а това става изключително трудно – чрез използването на инфрачервена светлина, но и куража да обори тезата на по-голямата част от тогавашната съветска историография, че най-старите запазени кирилски текстове са от Новгород и Киевска Рус.
Най-важното обаче дори не е това. Кръстанов, който е блестящ филолог (освен това е завършил археология и Духовната семинария) доказва, че във Ватиканския палимпсест за база е използван говоримият старобългарски език от Тракия и Източните Родопи. Текстът е датиран от началото на 10-ти век, т.е. от времето на Симеон Велики.
Масовата употреба на старобългарската азбука
се доказа и от открития през 2023 г., пак в същия регион, оловен амулет с кирилски надпис от същата епоха.
Нещо повече. Кръстанов изказва тезата, че самият Свети Константин Кирил-Философ, още преди Моравската мисия, е използвал за създаването на своето „Евангелие” в манастира „Полихрон”, разположен в малоазийската област Витиния, езика и говора на българите, които били преселени там от Тракия и Родопите и били известни сред ромейските летописци под името „европейски мизи”.
Защо ви разказвам тази история?
Първо, защото достолепният Трендафил Кръстанов (той е роден 1939 г.) не е нито блогър, нито тв водещ като мен, а истински учен и скромен професионалист от най-високо ниво, и заслужава огромно уважение. Неговите думи и дело са по-важни от това, което постваме във „фейса”. Второ, защото неговото епохално откритие показва по категоричен начин как българите реално са дали „на вси словене книги да четат”. Трето – изтритите български писмена, които изплуваха от дълбините на времето, ни показват, че дори изтритото, един ден може да изгрее отново. Също като птицата Феникс, надигаща се от пепелта на времето.
