Светослав Пинтев
Република Турция през 1923 г. празнува 100 години от основаването си, което е дело на Мустафа Кемал Ататюрк, бащата на турците, както го нарича парламентът.
Днес лидерът на основаната от него партия и кандидат за президент Кълъчдароглу, който отива на балотаж с Ердоган, не крие, че е алевит, едно братство, от което вероятно е и Ататюрк. За това ще говорим друг път.
Макар и мюсюлмани,
алевитите у нас почитат тракийските светилища като свои
Те тачат Татул, Демир баба теке при Свещари , Перперикон и прилагат религиозните си практики там.
Алевитите днес са почти изцяло кемалисти. Те дават отпор на ислямизма на Ердоган и обикновено са негови противници. Изповядват веруюто на Ататюрк – “мир в страната, мир в света”, като искат Турция да е светска държава в добри отношения със съседните страни
Има много сериозни доводи, че Мустафа Кемал Ататюрк, е от български произход, както съм писал вече в „168 часа“.
В енциклопедията на братя Данчови, отпечатана през 1936 г., се казва ясно, че родителите на създателя на турската република са българомохамедани от Солунско.
Изследователят Христо Красин в книгата си “Има ли турци в България” също твърди, че Мустафа Кемал е роден в село Себища – област Голо бърдо, която е разположена между днешна Албания и Македония. В това китно малко село живеят само българи мохамедани, единствен ходжата навремето знаел много-много малко турски.
Според руския учен Афанасий Селишев в цялата област нямало дори и един турчин.
Точно там се залюбили левентът Али Реза и красивата Зюбейде
Името на хубавицата е от староперсийски произход и значи “Обичано цвете”. И двамата били деца на сравнително заможни родители, от родове на търговци, а от техния брак се родил Мустафа.
По-късно семейството се преместило в град Солун. Има и друга версия, че само Зюбейде е българомохамеданка.
Документите също говорят за произхода на Мустафа Кемал…
Българския разузнавач и дипломат Сребрен Поппетров пише поверителен рапорт № 54 до министъра на външните работи за обиколката си в областта Малесия на 14 август 1930 г., където е изпратен с разузнавателна мисия. Документът по чудо е останал у нас, а не е заминал като трофей за Москва.
Той докладва подробно, че в село Себища се е срещнал и разговарял надълго с роднини на Мустафа Кемал.
Никой от тях не знаел турски,
по думите му, въпреки че се опитвал да им говори на този език. По това време на Балканите малцина не знаят турски, нали това е ясно?
Дипломатът и родата си приказвали на чист български, като те му разказали, че роднината им Али Реза възнамерявал да завърти търговийка и решил, че тя ще тръгне най-добре в Солун.
Научил той десетина турски думи от местния ходжа и се преселил там със семейство си. Провървяло му и започнал работа в тамошната митница.
Самият Ататюрк е единственият чужд държавник от Балканите, който многократно е заявявал
не просто привързаността си към българския народ, а е изтъквал силната си любов към него
Нещо повече, той признава, че в детството си е играл само с българчета. Но защо само с тях? Може би защото други наоколо не е имало. Какъв е той тогава?
Дали с думите, цитирани във в. “Утро” от 22 октомври 1931 г, не е искал да подскаже именно това. Ето ги:
“Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция.“
Българи с ислямско вероизповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват Ататюрк, писа преди години сайтът на град Първомай. Тогава лидерите на двете общности влезли в лют спор към коя от тях принадлежи Бащата на турците.
Първите се позовават на написаното в енциклопедията на братя Данчови, както и на негова версия, повторена 70 години по-късно от писателя Петър Япов в книгата му “Помаците”.
Алианите пък посочват като аргумент името на баща му – Али Реза. Според изследователката на алианската общност у нас Невена Граматикова, която самата е от алиански произход, възрастното населеление в областта е убедено, че
Ататюрк е последовател на Али
Даже се смятало, че през 30-те години на ХХ век доста алиани са се изселили от България в Турция с мисълта, че тя се управлява от техен човек.
Учените добре знаят, че и по южните склонове на Родопите живеят българомохамедани, изповядващи алевизма. Още през 1943-44 г. бъдещият патриарх Кирил е изследвал Южните Родопи и открил много села с българомохамедани- алевити.
Интересни са всички аспекти на топлата връзка на Мустафа Кемал с България.
Той е военен аташе у нас веднага след Балканската война
Въпреки това тук е заобиколен от приятели, сякаш е сред роднини, както сам казва.
Майор Мустафа Кемал идва в София на 28 октомври 1913 г.
Наследници на голямата му лобов Димитринса, за която специално ще ви разкажем, пазят спомена, че той говорел отлично български и френски, но доста слабо…турски…
Умният, разкрепостен и обаятелен офицер става близък приятел с редица бележити българи.
Сред тях е и д-р Васил Радославов, който става по-късно министър-председател.
С бъдещия главнокомандващ на българската армия през наближаващата Първа световна война генерал Никола Жеков често сядали на раздумка в аперитив “Копривщица”.
Мустафа Кемал ни най-малко не е враг на алкохола
Алианите впрочем изпълняват някои от ритуалите си с почерпка, между другото.
Не е трезвеник и полковник Жеков.
На по една-две-три люти анасонлийки с мезе те обсъждат всички аспекти на стремително променящия се свят, като особено ги вълнуват процесите на Балканите.
“Засягахме всякакви въпроси – религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги реализира”, пише в своите спомени генерал Жеков.
Ето и част от това, което Мустафа Кемал Ататюрк казва пред в. “Джумхуриет” от 27 ноември 1930 г., публикувано и в томчето със събраните му речи и съчинения:
“След Балканската война заминах в качеството ми на военен аташе за София, гдето останах около една година. С българите успях да вляза в близко съприкосновение и установих връзки, наподобяващи тези между членове на едно и също семейство.
Тези връзки оставиха в моята памет трайни спомени. Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естествено, в отговор на чувствата и привързаността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. От тогава до днес причините и значението на тази искрена братска близост придобиха особена яснота. Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели вече и остарели политически течения, нито турците, нито българите не вярвам да отдават значение.
…Моят съвет към вас е: Идете в България. Вие ще обикнете българите.”
Голямата любов на Мустафа Кемал също е българка, специално ще ви разкажем за това.
