ОБИЧАТЕ ЛИ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ?
Back to Black
Преди няколко дни гледах филма за Ейми Уайнхаус… Излязох от залата под силна емоция и реших да изчакам няколко дни преди да разкажа какво ме стискаше за гърлото, докато гледах лентата. С Ейми сме едно поколение, но трябва да призная не я слушах – изглеждаше ми нечистоплътна и тежко изпаднала дрога – каквато всъщност е и била в даден момент.
Но талантът й е зловещ,
гласът й ти отвява главата и те побиват тръпки от дълбоките й текстове. И няма как да е друго при все, че всичко излиза от душата й. Най й се получава, когато най-много я боли – при първата раздяла с изпадналия наркоман, в който се влюбва след пресата на представляващия я лейбъл преди да стъпи в Америка. Много драматичен път е извървяла Ейми и погледнато отвисоко – грандиозните й успехи се дължат на изпепеляващата любов, която е изпитвала към мъжа си – и тежките им отношения. Абсолютно незаинтересована е била как изглежда в очите на хората и затова е правила изпълнения на папараците пред вратата й мъртво пияна – вероятно подсъзнателно е искала да предизвика неговото внимание.
Ейми, като всеки велик артист, е вдъхновена от изгарящите я чувства и е имала нужда да ги изкрещи, създаваща нечовешка музика… Но някъде там се е изгубила –
на ръба на смъртта
си е играела с живота си и не е осъзнала в какво се е превърнала. До мига, в който мъжа й й иска развод, осъзнал от затвора, че двамата се конкурират кой ще умре пръв. И влиза в клиника, за да се изчисти, вероятно за да си го върне – не се получава. Ейми разбира, че той има бебе от друга и е открита мъртва от алкохолно натравяне… Светът губи убийствен талант, тя е истински феномен, с много ранима душа.. Дори дивашката й прическа е вдъхновена от мъжа на живота й. Всичко в нея е крещяло, че иска само него… Колко тъжно…
И сега … Върху какво ме накара да се замисля лентата.. Вярно ли е, че човек има в живота си само една голяма любов, заради която е готов дори да се саморазруши, да подритне късмета си и да се озове на дъното, само защото тази любов му е казала “Сбогом”? Колко силно можем да обичаме и колко може да изтърпи едно сърце преди да се пръсне? Защо наркотиците така коварно оплитат в мрежите си хората и те не могат да се откъснат от илюзорното бягство от реалността с крек в ръка? И как ако някой те обича, би те тласнал към тях – сигурната пътека към смъртта…
В годините, в които е творила Ейми,
в България също имаше бум на дрогата
и беше попкултура да опънеш по няколко линии на парти – така новите бяха приобщавани в хайлайфа и потапяни в извратеното петък-неделя вечер, свързана с дефиле на гъзарските дънки D&G със златна плочка, Роберто Кавали, Фере от спряното пред Червило Ламбо и последващата one night sex на някой афтър. Някой ден изследователите ще пишат за последиците от тези младежки движения, но аз мога да преброя колко мои приятели си отидоха завинаги именно от този начин на живот. Да, те не бяха Ейми Уайнхаус, но живееха като рокендрол звезди и апартаментите им приличаха на декорите, сътворени за филма за живота й.. Защото това беше моделът за подражание.
Истината е, че гледайки нейната история, се върнах години назад и много се разстроих, не защото съм преживяла нещо подобно, пиейки и дрогирайки се, а защото наистина любовта е онова, което те движи напред или назад, но невинаги е добра идея да жертваш себе си, преследвайки някой, който те обича по-малко… Но ако пък ще напишеш история и ще накараш цялата Вселена да настръхне от думите ти, може би си заслужава.
Та… Обичате ли от цялото си сърце?
Сн. Иван Ерменков / 2018г.
