05 / 28 / 2024
Новини България СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ

0 коментари
Димитър Димов

Теодора Димова, Фейсбук

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВСПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ
(25 юни 1909 – 1966)
„Той беше роден романист с широк и извишен взор, с голям аналитичен дар и висока култура. Димитър Димов беше изящен дух, устремен към висините на чувствата и мисълта, освободен от битовата паяжина, която мъчително омотава таланта и пречи на нашата литература да излезе на световната арена, но това съвсем не значи, че беше чужд на националния дух. Тъкмо обратното – той го виждаше там, където тоя дух се сблъсква с европейския, и го виждаше в световен аспект. Делото му не е голямо, но по качество то е

скъпоценност за нашата литература,

един от големите етапи, който изпрати българския роман на световната сцена.“
Емилиян Станев

 

 

„….Той беше висок, строен, изряден в обноските си и облеклото, по своему елегантен и изискан. Имаше вид на здрав и бодър човек. Такава беше и походката му. Той вървеше леко разлюлян, размахвайки ръце малко повече от обикновено. Стъпваше възтвърдо и малко на пети, както се върви на тъмно и както стъпват късогледите от детинство /какъвто беше и той/. С многодиоптровите си очила, с неизменната си барета и цигара, с ниската си посивяла коса, с физиономията си, в която имаше нещо, което идва от много далеч и от много отдавна, той изглеждаше

повече космополит, отколкото българин…

Да, той беше странен човек, поне изглеждаше такъв, но ярката негова черта и по-точно добродетел си оставаше скромността. Още при първа среща за него можеше да се каже: интелектуалец. Защото такъв беше по рождение. Тъкмо и затова той беше неподправено скромен. Аз никога не го чух да се нарича писател. Никак не изтъкваше и професорската си, и научната си дейност. Затова пък охотно разказваше за себе си като за „участъков лекар”, за пътуванията си от село на село с двуколка, за бита си на редови ветеринарен лекар. Години наред ние се срещахме, но тоя човек никога не ме попита дали съм чел някоя от книгите му. А ние говорехме и за литература. В тия разговори той никога не хазяйничеше, „бидейки писател”, а се държеше просто, като събеседник. Тогава без никакъв апломб, а тихо „участъковият лекар” се превръщаше в доктор на литературата, на изкуството, на словото…”
Александър Поплилов

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 5 / 5. Брой гласове: 2

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising