Чували сте със сигурност за прочутото Реймско евангелие, пред което се заклевали френските крале. Така поне гласи легендата. Писали сме доста по темата, но към нея има наистина огромен интерес, затова ще припомним някои ключови неща.
Светослав Пинтев
Смята се, че коронацията на френските крале е ставала в катедралата „Нотр Дам“ в град Реймс, където бъдещите монарси падали на колене пред святата книга.
Защо там ли? Има предание, че
меровингският крал Кловис
бил покръстен на това място в християнската вяра още през 496 г.
„В евангелие чист ръкопис български безценна драгоценност – наша древност на него клели са се вси царе францушки с велика набожност и дълбока вярност“, пише самият Георги Раковски в книгата „Българио, майко мила“. И това е точно така.
Реймско евангелие е написано на старобългарски език, поне първата му част, която е кирилският текст от евангелието. Това е научно доказан факт, докато за глаголическия има различни хипотези. И той обаче май е преписан от по-стар български оригинал, както смятат повечето специалисти.
Книгата се състои от две части
Те са подвързани заедно, но са много различни една от друга. На кирилица са първите 32 страници Всъщност, тук става дума за разновидност на евангелието, пригодена за службите на православните свещеници, наречена Апракос. Съдържа откъси, които се четат на съответния празник, съобразно православния обред.
Останалите 62 страници са изписани на т.нар. хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат апостолски послания и празнични паремии по католическия ритуал.
От самата Реймска катедрала дълго време смятали, че поразителното евангелие е написано на някакъв мистериозен свещен език. Говорели, че е гръцки, сирийски, индийски и дори етиопски. В инвентарния опис, направен в 1669 г., се твърди, че в него се намират текстове на Евангелия на гръцки и древносирийски език.
Загадката разрешава бъдещият руски император
Петър Велики
Да, именно от него. Да напомним, че по негово време старобългарската църковна литература вече е основна в руското богослужение. Старобългарският език е сакрален и в голяма степен влияе на формирането на руския език. Все още на никого не е хрумнало да го нарече църковнославянски, както ще стане в ново време. Нали трябва да се изтрие думата „български“.
През 1717 г.,, т.е преди 300 години и нещо, Петър е още само московски цар и господар. Пътува из Франция… Изучава Европата, както се казва.
Цар Петър посещава град Реймс на 27 юни, разказват летописците. В местната катедрала му показват безценната книга, за да се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл
изящно са изобразени четиримата евангелисти
Рисунките в нея също са изумителни. Под обкова са се намирали славни реликви – дървен кръст от истинския Кръст Господен, мощи на св. апостоли Петър и Филип, част от пояса на Спасителя.
Царят поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас текст от първата част на ръкописа – тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския. Да припомним, че напоследък мнозина го забравят.
След години – на 18 юни 1726 г. – и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че дори кирилската част на книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира много добре.
По време на Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието оцелява, дори е запазено непокътнато. И в съдмата му се намесва още една велика личност
Очаквайте:
Какво нарежда за Реймското евангелие император Наполеон Бонапарт…
