Евгения Стефанова, Фейсбук
Има някои неща, с които не се гордея в биографията си. Спомените ме връщат към едно от тях от миналата година по това време.
Позволих си за момент да защитя Васил Терзиев,
като се позовах на желязната теза, че децата не би трябвало да са отговорни за греховете на родителите си.
Но много скоро бях жестоко опровергана. Защитната ми теза се пропука в момента, в който стана ясно, че момчето не е започнало бизнеса си от самата нула, както той твърдеше, а е бил мощно подпрян с 1 млн от мама и тате на самия старт. Знаете ли колко е благоприятно да стартираш бизнес с 1 млн?
По-добре е точно 1 млн пъти от разни други нещастници, почнали наистина от нулата в мрачни евтини офиси под наем с мебели и техника на изплащане. Такива като мен например. А преди 20-ина години 1 млн си беше сериозна цифра като първоначална инвестиция.
След това стана ясно, че момчето съвсем не е стартирало само, а
с други ДС-дечица,
които предполагам са влезли в съдружието с подобен капитал. И така картината на бизнес начинанието вече придобива съвсем друг облик.
После дойде едно интервю, в което той обясняваше, че мама и тате не са лоши хора, те просто са работели в ДС, слухтейки и опустошавайки живота на другите, но по същество такава им е била работата. Нищо лошо не са правили хората. Просто работа, това е!
Дойде и клюката, че на практика Терзиев си е купил кметското място за 5 млн, които е дарил на Промяната, и те поради тази причина така неотстъпчиво и без да се интересуват от избирателите си, го натресоха в София. Така е, такива хора са свикнали всичко да си купуват. Каквато и играчка да пожелаят, плащат достатъчно и я получават, без оглед на щетите, които причиняват дългосрочно.
След това Васко Терзиев заговори за прехода и щеше да ме разплаче с петте долара заплата на тате и неговото
нерадостно детство,
преминало в редене от 5.30 сутринта на опашки, по време на купонната система, и как баба го сменяла в 7.30, за да отиде той на училище. Разбира се, че не спомена никъде, че причината за тази купонна система се намира именно в обкръжението на мама и тате. Този сърцераздирателен разказ вече преля всички чаши и ме накара истински да намразя Васил Терзиев – чисто и от сърце.
Значи, някой като тръгне да ми говори за 90-те години просто откачам, честно ви казвам. Това е времето, в което бях ученичка и студентка. Обективно погледнато, това трябва да са най-хубавите години в живота на един млад човек, нали така? Само че на практика при мен е точно обратното и винаги с отвращение се сещам за този период.
Свързвам това време с протестите, на които майка ми редовно ме вземаше със себе си, с Лукановата зима, с Жанвиденовата зима, с купонната система, с кризата за горива, с убийствената безработица, заради която последователно оставаха без работа ту майка ми, ту баща ми, а ние години наред карахме цялото семейство с по една заплата.
Беше времето на мутрите,
рекета по улиците, показните убийства, жестокото пребиване на собствениците на малки магазинчета, че не са се издължили навреме на разни рекетьори-бивши спортистчета.
ПП: Добавям, че това беше и времето на червените ДС-куфарчета, кредитните милионери, фалитите на банки и пирамидите, които прибраха последните спестявания на населението.
А един куп бармани, снабдители и шофьори по същото това време в един прекрасен ден се събудиха като милионери. Някои дори станаха политици.
Дива, дива история!
Държавата на практика я нямаше, просто липсваше, а безпътицата беше навсякъде.
Не беше времето, когато една млада госпожица като мен можеше да си позволи да се храни особено качествено или да си купи хубави дрехи, докато семейството ѝ просто оцелява месец за месец и е цял подвиг да успее да си плати тока навреме. Да, истината е, че интелектуалците през този период бяха най-смачканото съсловие.
От цялото това пренапрежение майка ми започна да боледува, откриваха ѝ различни болести, приемаха я в болници, заболяванията ѝ ставаха хронични и смятам, че именно този период разклати здравето ѝ сериозно и стана причина тя да си отиде твърде рано от този свят. Всъщност, и двамата ми родители си отидоха рано и в голяма степен аз виня за това именно този тежък отрязък от живота им.
Когато разказвам на децата си за това противно, отвратително време и как съм живяла аз на техните години, те ме гледат с широко отворени очи и имам чувството, че
май не ми вярват много-много
То направо не си е за вярване, като се замисля! Кой млад човек днес ще повярва, че само преди 30-ина години милиони хора са се редили на опашки от пет сутринта с купони за храна, имали са затруднения всеки месец да си плащат тока или са вземали по 3 долара заплата? Или че хора в активна възраст, които искат да работят, са се оказвали трайно безработни с години, защото работа просто няма. Никаква!
Сигурна съм, че това време е оставило белези не само в моята душа, а и в душата на цялото наше поколение. Всеки от нас си има своите тежки, неприятни спомени и травми от този период. Затова просто ненавиждам хора, отрочета на ДС-милионери (които още тогава си бяха милионери), да ми обясняват лицемерно колко лошо са живели. И как каквото било за всички, такова било и за тях. Като че ли всичките тези кризи цяло десетилетие не се стовариха на главата ни и не опропастиха най-хубавите години от живота ни именно благодарение на ДС-структурите?
