„При днИскашното обШТество всички хора са равни и лични познати.“
Кандидатстудентски размисли по темата „Критика на б.уржоазното общество“ в стихотворението „Песен за паричката ми“ на П. Р. Славейков
Кандидат-студентите често лансират новаторски идеи, творейки бисери, на които ние лекомислено се кикотим, без да се опитаме да вникнем във философските им измерения, да ги изследваме в дълбочина и да открием имплицитната им мъдрост. Мъдрост, която се ражда в свят от бисери…
Замислете са над горния бисер на изящната словесност , очевидно роден още при социализЪма, та веднага ще разберете- пред него много мъдри мисли са като смешки на Къци Вапцаров. А трябва да ги осмислим и анализираме, защото те откриват невероятни хоризонти пред изследователите на сложната българска душевност. Особено ценен ключ към нашия политически модел е това по-ново непреходно откритие:
Въпрос: Каква е разликата между Царя и Президента?
Отговор: Царят е син на баща си, а президентът не е!
По тази тема ще бъда съвсем кратък, защото екземплярите във властта обикновено се моделират по подобен начин, така ще е дори във времето на бъдещите историци, които, след примерно 300 години, ще възстановяват историята ни късче по късче. Ще им дам само най-общи насоки. А и за някои държавни мъже писах.
Най-високопоставените ни политици напоследък се делят на два основни вида, които се омешват в интересно съотношение във висините на властта. Да използваме терминологията на добрата стара Византийска империя.
Те биват Багренородни и НеБагренородни
Ще рече – такива, родени със златна лъжичка в устата, и такива, които не са родени с такава, но са си я лапнали сами. Или сложили на плещите си Багреница с раждането, ако така пò ви харесва.
