„Българи от ново време“, Сиела
Имам една любима история за актрисата Параскева Джукелова и зулуса Бекимпи Калуала от ЮАР. Ако следяхте творчеството ми, както по професорски се изрази веднъж лично Мара Отварачката, щяхте да знаете кой точно е този екземпляр от предишната ми книга, ама нейсе.
Този светъл човек и чернокож образ учеше режисура във ВИТИЗ в началото на 90-те. Тя пък учеше там актьорско майсторство в първия клас на Стефан Данаилов. Аз още тогава имах удоволствието да ги познавам и двамата.
Паци споменала на колегите си във ВИТИЗ, че може да направят един купон в родното й Панагюрище. Защо не? Те започнали да пристигат, а поради своята многочисленост отсядали по квартири и хотели. Сред първите, които долетели, бил нашият общ чернокож приятел.
Тъй като Беки обичаше да разказва всякакви безумни истории, а никак не уважаваше истината, започнал да говори наляво и надясно:
„Аз ще се жени за Параскева, аз нейн годеник“.
Шок и ужас налегнали местната агора, където и без това за първи път виждали чернокож индивид. Културен шок, не расистки. Ако вие видите за първи път извънземно и ви кажат, че съседката в петък ще го води в гражданското, ще се шашнете, нали така?
Новината се разнесла из борческо Панагюрище със скоростта на пожар в борова гора и имала почти същия ефект. Много хора се вързали на думите на чернокожата раздувка. Мълвата достигнала и до родителите на Паци. Тя самата ми разказа следното:
„Седим си с майка ми на терасата. Портата се отваря и в двора влиза колегата ми от ВИТИЗ Иван Панев, който дойде от последните. Мама само въздъхна: „Какво хубаво момче. И бяло…“.
