Бомбардировката срещу сграда на морската пехота в Бейрут, Ливан, на 23 октомври 1983 г. предизвика голям облак дим, който можеше да се види на километри. Снимка: щаб на морската пехота.
Операция/USMC/Wikimedia
Рано сутринта в неделя, 23 октомври 1983 г., два камиона бомби се врязаха в сгради, в които се намират американски и френски миротворци в Бейрут. При терористичната атака загинаха 307 души, припомня УНИАН.
Коронното постижение в тази поредица е, разбира се,
отвличането на четирима съветски дипломати
близо до съветското посолство в Бейрут, в резултат на което един от тях, който беше ранен по време на залавянето, почина. Това се случи през 1985 г., операцията беше ръководена от Имад Мугния, виден довереник на Ясер Арафат, който по-късно стана шеф на службата за сигурност на Хизбула (Мосад го ликвидира през 2008 г. в Дамаск).
След като залови съветски заложници, Хизбула отправи искания към СССР: да окаже натиск върху сирийския президент Хафез ал-Асад (това е бащата на настоящия сирийски президент Башар ал-Асад), така че Сирия да спре да бомбардира палестинските позиции в Ливан.
Днес това може да изглежда лудост, но тогава, през 80-те години, режимът на Асад подкрепи християните в гражданската война в Ливан и беше в конфронтация с Хизбула.
Позициите на Асад и Хизбула се сближиха към края на гражданската война, когато режимът на Асад напусна своя контингент в Ливан и, за да устои по някакъв начин на християните, които бяха укрепили позициите си, реши да разчита на Хизбула и да използва по-активно защита на Иран. Днес Сирия на Асад е
един от най-лоялните ирански сателити
Хизбула в голямата политика
Гражданската война в Ливан приключи през 1990 г. Година по-рано беше прието т. нар. Таифско споразумение (в град Таиф в Саудитска Арабия). Той регулира разпределението на местата в парламента и правителствените места на религиозна основа. Да кажем, че е започнало мирно политическо уреждане.
През 1992 г. Хизбула се превърна в системна политическа сила в Ливан: 12 депутати от Хизбула бяха избрани в ливанския парламент – това е около 10% от всички мандати. По-късно тя също се присъедини към ливанското правителство.
През годините силата и влиянието на Хизбула нарастват. Всъщност тази организация успя да възстанови „държава в държавата“: имаше места в правителството и парламента. Имаше собствена радиостанция и сателитна телевизия, социални служби за привърженици, а за тях – полиция, съдилища, затвори за опозиционери от шиитската общност (Хизбула не затваря критично настроени представители на други религии, а просто ги убива, най-често – взривяване на автомобили). Но основното е, че
Хизбула разполага с армия
– според някои оценки дори по-мощна от самата ливанска армия.
Годините след 2000-та в Ливан бяха белязани от активни протести срещу сирийската окупация.
„Ние поискахме Асад да изтегли войските си. Дори нашият премиер Рафик Харири, който доскоро беше приятел с Асад, започна да се възмущава от присъствието на армията на Асад“, разказват местни хора.
На 14 февруари 2005 г. Харири беше убит при терористична атака. Бомбата с мощност около хиляда килограма тротил е била взривена, докато кортежът му е минавал покрай хотел „Свети Георги“. Освен Харири при атаката са убити още 21 души.
„Всеки ливанец помни какво правеше в момента, в който Харири беше убит. Не, не защото всички му симпатизираха – ливанците имаха много въпроси към него. Но това, което се случи с него, беше толкова ужасно и коварно, че всички разбрахме: в нашата страна е израснала огромна сила, която вече може да се мери със самата държава. Всички имахме възможност да видим това през следващите години, когато убийствата на съюзници на Харири, опозиционни политици и журналисти идват едно след друго“, продължава тъжният разказ.
