Светослав Пинтев
Напоследък учените намират убедителни доказателства в подкрепа на иранската теория за корените на дедите ни, която срамежливо се прокрадва още в годините на социализма.
В онези времена, в които императивно се налагаше тюркския произход на древните българи, под натиска на съветската наука, авторитет като проф. Веселин Бешевлиев доказа , че имената на повечето ни владетели са от персийски /ирански/ произход. Търси обаче странични причини за това, за да не разлайва кучетата на СССР у нас. Но всичко става ясно… Той например твърди, че извън всякакво съмнение стои иранския произход на името
Аспарух, което означава кон вихрогон
То най-вероятно е съставено от персийската дума asp «кон» и арабската рих, рух «вятър». Ще рече „вихрен кон” или „кон вихрогон. Има и версия, че означава „Лице на кон”
Случаят с Аспарух не е някакво изключение, е само един от многото подобни. За повечето първобългарски имена на владетели може да се приеме с по-голяма или по-малка вероятност, че са от ирански произход, казва още навремето Бешевлиев. Това според него важи за Кубрат, Борис, Кардам, Кормесии, Мостич, Кардам, Омуртаг, Расате, Нравота, все имена, които добре знаем от ранната ни история….
През последните години научните доказателства, подкрепящи теорията за персийския ни произход стават все повече и повече. Специалистите все още са предпазливи и не правят категорични заключения , но откритията говорят достатъчно ясно.
Проф д-р Иво Панов
Проф д-р Иво Панов, който е шеф на катедрата по иранистика в СУ „Св. Климент Охридски”, например разказва изумителни неща за двете национални интердисциплинарни експедиции, търсещи следите на прабългарската култура в Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, а по-късно и в Иран, в които е участвал.
Идеята да навлязат в Севера на Афганистан не била блестяща, защото по това време войната там е в разгара си. Решават да заобиколят през Таджикистан. Търсят капсуловано население, при което да се запазили архаизми – думи, обичаи, като основната част от изследванията са оттатък реката Вахш. Откриват доста съответствия с български думи.
В областта Шамарк на Северен Афганистан правят детайлни снимки на
изсечена в скалата фигура на конник
Ето какво казва доц. Панов: „Там конникът не е близнак на нашия от Мадара, има по-различна композиция, обаче името е близко…Казват му „Раге модар” – „Вените на майката”. Конникът, който видяхме в Иран е друго нещо. Там са едно към едно балерефите, датирани от периода на втората персийска държава, с този на нашия Мадарския конник. Просто няма разлика.. Не могат да се отрекат паралелите в изкуството на иранската сасанидска държава и България, това е един стил”, казва той.
Директорът на Национален музей на Иран направил за нашите учени списък на цялата старинна литература, където се говори за българите и и им дал копия от 18 такива средновековни книги. В момента те се превеждат от специалисти. Пак там на доц. Панов заснема барелеф на двуглав орел, съхраняван в музея в Техеран. Оказва се, че той е като брат близнак на двуглав орел, изобразен върху каменна плоча от Първото българско царство, намерена в Старозагорско, изследвана от проф . Веселин Бешевлиев.
Булгариос дал името на българите
Авторитетният учен Алтхайм твърди, че антиохийският якобитски патриарх Михаил. Сирийски(1126-1199) е взаимствал в книгите си изгубени днес пасажи от хрониката на ранния летописец Йоан Ефески (586 г.). Той, а и други автори пишат, че в градовете северно от Дербент към момента на хазарското заселване живеели пугури. Разказват подробно, че при управлението на византийския император. Маврикий(582-602 сл. Хр.) от вътрешна Скития тръгнали трима братя. Край реката. Танаис се разделили, всеки поел по своя път начело на бойците си, водещи своите семейства. Буйният Булгариос препуснал с хората си към Дунава и настоял василевсът да му даде земя, която да бъде само за него и народа му. Двамата му братя навлезли в земята на аланите, населена с пугури. Михаил Сирийски пише:
„Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си. Тези скити бяха наречени от ромеите българи.”
