Къде ли е изгубеният голям тракийски град?
Росен Петров, Фейсбук
Къде в България, сякаш каменен сфинкс се взира в хълмовете, а в основите му змия от камък надига глава, за да пази древни тайни?
Добре дошли в Харман кая – тракийско светилище (или Равен камък), Община Момчилград – Momchilgrad Municipality, Източните Родопи. Каквото и да кажем за това място, ще е тривиално, защото от него лъха на мистика и загадъчност. Строго научната информация гласи, че обектът е описан още през 1941 година от проф. Васил Миков. Този учен е роден 1891 година и практически е един от първите, които изследват праисторическите селища и артефакти в България. Интересно е неговото описание, че в подножието на Харман Кая открил
„най-големия тракийски град”,
с ясни очертания на улици, площади и градежи.
След тези думи на проф. Миков, преди почти повече от 80 години, настава едно странно мълчание. Ако е открит град, защо не е изследван? Изчезнал ли е? Или може би професорът е допуснал грешка? Защо интересът в научната общност към това място се възражда повече от 60 години след неговото „официално откриване”?
Отговорите са три. Първият е хроничната липса на пари за археология. Вторият, на по-езотерично настроените хора, че нещо или някой е „спирал” учените „да ровят” там. Третият е с полукриминални нотки – там „не се изследва”, за да може иманярите да „си изследват” на воля.
Всъщност, много големи учени са писали за СИП „Харман кая”, но това не пречи на загадките да остават, а археологическите разкопки си остават наистина частични. Ако се питате какво е СИП, това е съкращение от термина „Скално-изсечен комплекс”. Едно от чудноватите неща в него са например скалните образувания със зооморфен и антропоморфен характер, т.е. приличащи на животни и хора. Погледната под определен ъгъл, едната от скалите наподобява на нещо като сфинкс, но още по-впечатляваща е змията от камък, която реално доста прилича на кобра или усойница.
Дали авторът на тези причудливи форми е само Майката природа, или е помогнала и човешка ръка? Още повече, че тук се издига и скалният масив наречен „Мечката”.
Въпросът не е съвсем ненаучен, защото в целия комплекс древните обитатели са изсекли в скалите много неща – скални ниши, издълбани ритуални „хранилища” за вода, изкуствена пещера, а на две заравнени като харман площадки във вулканичните камъни са разчертани улеи, които представляват сложни геометрични схеми.
Мнозинството изследователи считат, че става дума за сложен
археоастрономически обект за наблюдение на движението на небесните тела
Други смятат, че Харман Кая е служил, освен за светилище, и за преработка на природни ресурси. Не знам точно как са създали това мегалитно чудо, но явно древните са имали знания, усещане за духовност и определено са имали чувство за връзка с природата. Мястото просто си е много мистично с тези издълбани в скалата „резервоари”, които гледат като очи към небето, и с улеите, вкопани в твърдия камък в сложни плетеници.
През 2014 г. Харман Кая е посетен от международна експедиция, опитваща се да разгадае неговите тайни. Тя включва, освен български учени, и големи популярни изследователи като Робърт Бовал и Робърт Шох. След посещението си, Робърт Бовал (той е написал книги по египтология в милионни тиражи) дава интересно интервю за покойния Димитър Цонев по Българска национална телевизия. БНТ. Ще цитирам само едно негово изречение: „С прости думи – смятам, че България е прародителката на западната цивилизация”. Ето линк към интервюто: https://bnt.bg/…/po-sledite-na-drevna-tsivilizatsiya-v…
А за нас си остава въпросът – къде ли е изгубеният „голям тракийски град” на проф. Васил Миков? Дали ни очаква още там, в подножието на Харман Кая, а над него като вечни пазители се извисяват Сфинксът, Змията и Мечката?
(Снимките са благодарения на фейсбук групата Харман кая – тракийско светилище и Ivo Filipov.)
