Страхил Делийски, политолог. Фейсбук
Гледам едни социологически изследвания, наслагвам и антропологични наблюдения и какво виждам:
Преди две години Борисов (Господ здраве да му дава) изглеждаше непоносим и толкова абсурден, че човек като Слави Трифонов (да той, а не ИТН) спечели изборите.
Днес той вече изглежда приемлив.
Както е тръгнало неговите „противници“ ще направят така, че да изглежда незаменим.
И това е нормален процес когато политическото въображение на едни лидери стига за образи като „държавата (нормална европейска) да е апликация на телефона“, а мечтата на техните избиратели (в голямата си част) е да живеят в затворен комплекс. И когато лидерът на „левицата“ (почитателка на Тачър) пише средношколски есета и спасява българските деца от покварата на една сатанинска идеология.
И докато тези си говорят в жанра на капиталистическия реализъм# всекидневната реалност на огромната част от обществото ражда отчаяние и омраза. И така леко по-леко се стига до социологическите изследвания и антропологичните наблюдения, които споменах в началото.
# капиталистически реализъм – специфичен дискурс, в който като цяло в България е добре (защото не е соц), но е много зле и ще се оправи ако – според либералите смачкаме корупцията и Путин, а според консерваторите – смачкаме джендъра, ваксините и всички останали оръжия на розовите фашисти.
