Защо Владимир Путин отложи годишното си обръщение към Федералното събрание и и годишната си пресконференция с руски и чужди медии?
Руският политолог проф. Валери Соловей, позовавайки се на източници в Кремъл, твърди, че здравословното му състояние е тежко и не позволява да издържи 4-5 часа разговор с журналисти, а пред събранието няма с какво да се похвали…
Американският институт за изследване на войната (ISW) в дневния си бюлетин за хода на военните действия в Украйна пък пише:
„Възможно е Путин още изчаква и се надява да произнесе пред Федералното събрание грандиозна победна реч през 2023 г. или отлага момента, в който ще трябва да признае, че Руската федерация не може да постигне целите си в Украйна и да признае поражението си във войната“.
Институтът твърди, че когато се обръща към руската общественост и елит, диктаторът може да не е сигурен в способността си да оправдае цената на войната срещу вътрешните и глобалните проблеми на Русия.“
Кремъл се опита да оправдае своя лидер и заяви, че той може да произнесе обръщението през 2023 г.
Бягството на руските войски от Киевска област и Северна Украйна през април 2022 г. вероятно е провалило плановете на Путин да обяви победа по време на обръщението си към Федералното събрание“, коментират анализаторите.
А бягството им от Херсон вбеси дори „ура-патриотите“ и идеолозите на „Руския свят“, които започнаха да се съмняват в твърдостта и решимостта на Путин, в способността му да създаде „Велика Русия“.
Продължават тежките боеве в Донбас и основно около населените места Бахмут, Авдеевка, Маринка и направлението Сватове-Кремена. Руските военни кореспонденти съобщават за напредък в опитите за превземането на Бахмут, като боевете се изместват от индустриалната зона на града към жилищните квартали. В предишни дни същите източници твърдяха, че градът е превзет, напомня Институтът за изучаване на войната (ISW) в своя обзор.
Украинските военни отчитат, че успяват да отблъснат атаките около населеното място и няма да допуснат превземането на града..
Победата в Украйна може и да е позволила на Путин да прикрие руските човешки и финансови загуби, както направи през 2014 г., но след окупацията на Лисичанск през юли Руската федерация не е постигнала никакъв успех на бойното поле“, пише в доклада.
Руският президент продължи да всява паника сред населението, като отговаря неясно на въпроса за продължителността на войната и втората вълна на мобилизация. По този начин той предизвика критики и объркване дори сред провоенно настроените.
„Изглежда, че Путин все повече се обръща към сценариите и предварително записаните речи. Така той се опитва да предотврати рисковете, свързани с отговорите на трудните въпроси за неуспехите на Русия във войната срещу Украйна“, допълва ISW.
През следващите месеци руските сили биха могли най-лесно да подновят настъпателните си операции по две основни оси на настъпление – по границата между Харков и Луганск в Североизточна Украйна или в Донецка област.
Руските войски изглежда преместват тежко оборудване от тиловите райони в Луганска област към райони в близост до сегашната фронтова линия по границата между Харков и Луганска област и са променили формата си и са консолидирали силите си по тази линия, както наскоро писа ISW.
Основните обобщения:
Украински официални лица прогнозират, че руските войски може да се опитат да започнат мащабна офанзива в началото на 2023 г.
Кремъл вероятно ще засили информационните операции, целящи да представят украинските власти като нарушители на религиозните свободи и свободата на печата.
Украинските сили продължават контранастъплението си, докато руските сили провеждат контраатаки в района на Сватово и Кременна.
Руските сили продължават офанзивата край Бахмут и Авдеевка.
Руските сили продължават да се отбраняват на юг от река Днепър в Херсонска област.
Служители на Кремъл признаха, че има оплаквания от мобилизацията, въпреки че тя е „ефективно завършена“.
Украинските партизани активно да помагат на украинските сили при идентифицирането на руски цели.