Светослав Пинтев
Откъсът от предполагаемото „Евангелие на жената на Иисус“ не е фалшификат, твърдят изследванията на откритото преди петнадесетина години късче папирус, оцеляло парченце от голям текст, на което е било записано как
Бочовекът сам е казал, че има съпруга
А също, че жена е достойна да бъде негов ученик, ако се вярва на текста. Късчето, което е по-малко от визитна картичк, а беше подложени на химически и всякакви други възможни анализи в лабораториите на някои от най-престижните университети в света. След дълги изследвания учените бяха категорични, че не се касае за съвременен фалшификат.
Фрагментът от осем реда, изписани с черно мастило на коптски, езика на първите християни, предизвика яростни дискусии в научната общност след като съществуването му беше оповестено. Още повече, че неговият собственик не пожела да разкрие името си публично и това събуди подозрения.
По-рано неизвестен на учените, папирусът попада съвсем случайно в изследователка на ранното християнство от Харвардския богословски университет през 2011 година.
Анонимният частен колекционер я помолил да му преведе текста, с който се сдобил още през 1997 г., купувайки го от предишния му собственик в Германия. Получил го с придружително писмо, писано през 80-те години на миналия век от профессор Герхарт Фехт, вече покоени египтолог от Свободния университета в Берлин. Ученият признавал, че фрагментът може да е свидетелство за възможната женитба на Исус.,
Ябълката на раздора
станаха двете изречения, по-точно запазените части от тях, които могат да обърнат наопаки християнските догми и представите за личността и учението на Исус Христос. Първото гласи „И Исус им каза: „Моята жена…“. Второто: „Тя ще може да бъде мой ученик“. Преди години тези думи разтърсиха историците, а и целия християнски свят.
Църквата естествено изрева като немейски лъв и обясни, че става въпрос за абсолютен фалшификат. Намериха се обаче историци, които обявиха, че съдейки по използвания диалект, папирусът е открит от колекционер в южните райони на Египет, написан е през IV век, а праобразът му вероятно е бил на гръцки и се е появил два века по-рано.
Учените се разделиха на две групи , едните подкрепиха това мнение, като твърдяха, че става въпрос за автентично свидетелство, загубено евангелие, другите, че най-вероятно наистина е използван древен папирус, какъвто може да се намери сравнително лесно на пазара на антики, но текстът е нанесен в ново време, т.е. става въпрос за откровен опит за измама.
Изследванията доказаха, че текстът е писан между IV и VIII век. Както вече споменахме, той е открит за науката и преведен от Карън Кинг, първата жена, удостоена с най-старата и най- престижна титлата в САЩ професор по богословие на Харвардския университет. Която не попречи тя да бъде
почти разкъсана,
след като съобщи за папируса и изводите си по време на Международния конгрес по коптология в Рим, който на всичко отгоре се провеждаше под егидата на Ватикана.
Сами се сещате, че Светият престол не изпадна в див възторг от артефакта, а целият клир се изправиха на нокти от думите „моята жена“ в устата на Иисус. Та те противоречат на проповядваните 2000 години догми.
Вече е извън всякакво съмнение, че думата „жена” е употребена в смисъл на съпруга, смята доктор Кинг. „Това не е доказателство, че Исус е имал жена, нито, че е имал ученици жени. Доказателство е единствено, че първите християни усилено се дискутирали въпросите на ергенството, брака, пола, какви трябва да са последователите му”, коментира доста предпазливо Карън Кинг, бягайки от въпроса дали подобни думи не са били изхвърлени от каноничните евангелия, окастрени, за да паснат на наложените все пак от хора църковни догми.
Професорката дълги години беше подложена на съвременен вариант съда на Линч. След оповестяването на текста от папируса едва не я обвиниха директно в изготвянето на модерна фалшификация, в стила на романа на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“, където се прокарва тезата, че Христос е бил женен за Мария Магдалена. Хитовият американски автор действително яко е пресолил манджата и натамънил доста неща, в стремежа си да сглоби интересна книга, но въпросите около Исусовата спътница си остават. Още повече, че тя има централно място и в четирите канонични Евангелията, тя е тази, която присъства и на разпятието и на възкресението.
Мария Магдалена е обявена за блудница, сиреч проститутка
Твърдение, което никой от евангелистите дори не намеква. И какво от това? Нейният образ векове наред е смесван с този на безименната грешница от Евангелието на Лука и с Мария, сестрата на Марта и Лазар, и двете жени които измиват и подсушават краката на Иисус с косите си.
Всичко тръгва от VI век, когато папа Григорий Велики в една своя проповед допуска, че навсякъде става въпрос за Мария Магдалена. Чак през 1969 г. Светият престол признава, че тя не е каещата се блудница от Евангелието на Лука. За несправедливата й слава може би е допринесло и родното й място, на което дължи прозвището си. Става въпрос за град Магдала, разположен на 200 км северно от Йерусалим. Известен е един древен еврейски текст, наречен „Оплакването на рави”, в който се товори, че Бог го е разрушил заради разврата в него. Като нищо това може да се е видяло достатъчна причина на тези, които не я харесват да я обявят за пропаднало момиче. Но това може да се обясни и със завистта заради ключовата й роля в обкръжението на Учителя. Тази версия като че ли се потвърждава от откритите през 1945 г. в
Наг Хамди,
Южен Египет, папируси, също написани на коптски език, съдържащи неканоничните евангелия, приписвани на ученици на Исус, които свидетелстват за непознати досега страни от живота му, липсващи в окастрените от Църквата канонични текстове. Те дават представа и за вярванията в общностите на първите християни. Сред тях са Евангелие от Филип, Евангелие от Тома, Деяния на Петър. В тях Учителя изглежда по-жизнен и истинен, а на Мария Магдалена е отредена централна роля. Особено в Евангелие от Филип. В него се казва, че Исус имал навика често да целува Мария Магдалена. Учениците дори го попитали: „Защо я любиш повече от нас”?
Каква е съвременната история на този текст?
През 1896 г. германският учен д-р Карл Райнхард попада на пазара в Кайро на древен папирус, датиран към II век на коптски език, подвързан с кожа. В края на текста забелязва надпис :”Евангелие от Мария”. Там „блудницата” е един от апостолите, нещо повече тя е Апостол на Апостолите, единствената посветена от Исус в тайната на издигането на душата над четирите власти. В този текст Петър ревнува Исус от Мария и след Възнесението Му. Той директно я обвинява, че си е измислила появата му, а тя се разплаква. Което донякъде обяснява защо наследниците на трона на свети Петър не обичат твърде Мария Магдалена.
