Писателят Захари Карабашлиев, Фейсбук
„Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е силен, силов, ръбат и много искрен. И заслужава цялата обич, която несъмнено ще получи от публиката и добър прием от критиката.
Този филм е таралеж. Уж с тежка закваска(социална драма), но с крими-тяга, уж с балканска окраска, а може да го разбере всеки на запад от Северна Корея.
Ако беше на испански, можеше да е мексикански. Ако говореха английски с ирландски акцент, можеше да е сниман и в Дъблин. Можеше да е сръбски (те наистина умеят да правят такива, помните ли “Рани”?), или македонски. Филм, в който нямаш търпение да видиш КАК ще се стигне до там, докъдето знаеш от първата минута, че ще се стигне.
Разказан насечено, монтиран ефектно и ефективно “Шекспир…”
би могъл да бъде пример за това как да представиш сценарно една история в рамките на час и половина и как няма нужда да КАЗВАШ същото, което ПОКАЗВАШ. Тоест, докато главния герой разбива на някого зъбите в тоалетните например, ние чуваме какво е написал в час по литература за нравствената красота на българина у Йовков. Блестящо!
Препратките с Шекспир са в повечето случаи отлични и на място. С две думи: един много авторски и много актьорски филм, който изглежда не играе играта на “сполучливо” усвоени евро-средства, в замяна на сполучлива ко-продукция, за да “случи“ някаква сполучлива био-лютеница, която да препотвърди някаква представа на българския кинодеец за предполагаемите европейски очаквания за неговата кино-дейност. (Такава представа, by the way, няма и не може да има…) Нито пък е от онези “ленти”, гледани от няколостотин зрители на няколко прожекции, колкото да се отчете субсидията от Националния филмов център.
Та така.
Актьорската игра:
Захари Бахаров е кино-чудовище от световна величина. Всяка гримаса, дума, поглед, глътка алкохол, примлясване са там, където трябва да са. Използван е всеки негов актьорски импулс, за да се изгради незабравимия образ на един gypsy-патриарх. “Учителката” Гергана Данданова е отлично присъствие, младите Елеонора Иванова, Васил Илиев, Владислав Стоименов бяха чудесни. Циганите от фамилията, босът на залагането, всички странични и натуршчици и обрзи — страхотни. Диалогът, с изключение на една-единствена дума(която не запомних) беше рядко добър.
Музиката беше добра и на място, а парчето под надписите на финала на No more many more – доста добро браво! За автентичните костюми – браво!
Има и кусури тоя филм
Към работата на оператора например имам своите си бележки: едновременно ми харесваше, но също и там отчетох и липси: не ми достигаше среда, град, простор… за сметка на прекалено едрите планове, които ми дойдоха байгън(в повече), но пък на някого точно това би се харесало много. Разбирам авторската визия и разчитам намерението да се внуши едновременно интимност и клаустрофобия, но мисля, че филмът не би пострадал от повече задаващи ритъм добре подбрани wide shots. Отдавам тази “затвореност” както на естетическия избор, така и на недостатъчно средства да се разгърнат истински един режисьор и оператор.
С две думи: „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е силен, силов, ръбат и много искрен. И заслужава цялата обич, която несъмнено ще получи от публиката и добър прием от критиката.
Защото това, което е направил като сценарист, режисьор и режисьор на монтажа е забележително. Фактът, че въобще този филм го има(като се има пред вид кино-средата, в която е постигнат) е повече от героизъм.
Браво!
И успех в кината!