През уж водоразделната 1989-а. Васил Василев- Зуека учи в класа на проф. Атанас Илков в театралната академия ВИТИЗ, а Нина Димитрова е неговата асистентка по актьорско майсторство. Работят си заедно в представлението „Голяма полицейска приказка“. В края на 1990 г. решават да поставят пиеса на Гогол. Първо искат това да е „Нос“, после решават да е „Шинел“.
– Във ВИТИЗ Нина драматизира 9 истории с различни екипи. Честно казано, аз бях във всички, ходех да се уча с всяка група. Тогава намерихме общ език, търсейки истината за съответната история – спомня си Зуека. Тогава някъде между тях прехвръква искрата.
1992-ра. Пожарът на бунта гори със страшна сила. България избухва след десетилетия мъртвешка тишина, ври и бълбука като магьосническо котле, тя е в невиждан революционен подем, бясна е – митинги, стачки, гражданско неподчинение, палаткови лагери, стачки. Никой не иска комунистическите вождове пак на власт, но те се искат, за да си организират прехода. Лъжат, че трудовите хора по селата ги искат. Истината е, че са ги наплашили как новите „фашисти“ ще ги избият. Забравили са само да им кажат, че и новите, като старите, са пуснати на сцената от тях самите. Студентите излизат като река на улицата, за да помолят най-любезно за оставка правителството на Андрей Луканов. Виж, това не е предвидено и вбесява Карлович, стряска Партията. Оттам идват много от сетнешните ни беди.
– Посъветвах моите студенти да не си губят часовете, за да лежат по паважа, а да изиграят нещо пред протестиращите хора.
Най-хубавата му роля беше в откъс от пиесата „Москва Петушки“ на Ерофеев – разказва Нина.
– Играеше се в един огромен камион. Качиха в него едно пиано и започнаха. Историята е с едни инструменти –чукове, триони и т.н., в соцплакатен стил. Пародираше всичко, което се беше случило дотогава. Те излязоха на кръстовището при Халите. В четирите посоки имаше народ, докъдето ти видят очите. Този народ замълча, както крещеше. Хората насядаха върху релсите на трамвая.
– Тогава народът беше обединен. Още не беше излъган достатъчно – обажда се Зуека.