Теодора Духовникова, актриса
Има хора, които пишат книги без да има какво да кажат. Владо Тодоров обаче има какво да каже. И го казва ужасно интересно, леко и дори смешно. Познавам го от години. Откакто всички българи в странство и чужбина
говореха само за него
Говореха с някаква странна настоятелност и радост, както се разказват приказките. А животът на Владо отвъд океана си е приказка откъдето и да го погледнеш. От ония приказки, които непрекъснато искаш да разказваш на другите, за да не спират да мечтаят.
Още преди Мария Бакалова, Холивуд не беше обетована и забранена за нас страна.
Там винаги е имало едно специално отредено място за нашите аниматори, може би най-добрата от всички школи в българската кино индустрия, най-признатата ни и най успешната ни навън.
Толкова много истории, толкова много срещи с онези, които ни формираха и ни накараха да се влюбим в киното и да го мечтаем…
И е хубаво, че там е имало един от нас и ги е преживял лично. Без патос. Без мускули и надъхване. Спокойно. Точно както казва Георги Господинов-
“Пожелавам си спокойствието да си българин, вместо крайна гордост или краен срам”…….
Чудесна книга.
Благодаря.