Светлозар Желев, литератор
Аз съм от Ямбол, живея в София, сега съм в Созопол, бях в Лисабон преди месец, станах кум в Брюксел, бил съм на сватби във Франкурт, Прага, Загреб, къпах се в Атлантическия океан, Средиземно море, Бяло, Черно и Адриатическо, дори и в Южнокитайско море, бях на панаири на книгата в Ню Йорк, Париж, Москва и Белград, литературен фестивал в Единбург, на конференции в Стокхолм, Турку, Рейкявик, Краков и Варшава, Лихтенщайн, Солун, Любляна, Гент, Братислава, Лондон, Барселона,
изнасял съм лекция в Люксембург,
празнувал съм Коледа и Нова година в Букурещ, Катерини, Берлин, Брасхаат и Антверпен, кацал съм в Доха и Мюнхен, имам над 2000 автографа от поети и писатели от целия свят, издал съм около 2000 книги, дал съм няколкостотин интервюта, работил съм в радио и телевизия, завършил съм История и имам диплома по Корпоративен мениджмънт, бил съм строителен работник, книжар, барман, търговски пътник, правех заготовки за сандвичи, бил съм и ръководител, завеждащ ИВД на класа, брал съм грозде, памук, череши, домати, бамя, работил съм в консервен комбинат . И какво от това? Само този миг, и следващите, имат значение.
Този текст съм написал преди 5 години.
Сега пак съм в Созопол, вече на 50, карах нови години и в Малта, и на Ко Самуи в Тайланд от тогава, бях председател на Международното жури на Наградата за литература на Европейския съюз, издадох 6 сборника с мои и текстове на приятели – „За бавното живеене и насладата от живота“, „България за напреднали“, „Храната, начин на употреба“, „Опитай това“, „Любовта за напреднали“ и „За книгите и четенето“, дори и книга с поезия издадох – „Екстракти“, станах и водещ в „Нашият ден“ на Програма Христо Ботев на БНР, прочетох още 1 000 книги, станах 2 пъти кръстник, на прекрасните ми праплеменници Александър и Дея, осъществих първото издание на Черноморския международен литературен фестивал на община Бургас, правим 5 години месеца на книгата в с. Чавдар с кмета Григор Даулов, срещнах стотици интересни и страхотни хора и творци, спечелих достатъчно приятели, и сигурно повече врагове, имаме си вече и куче, чудния ни Чочко, и все още продължавам да смятам, че всеки миг има значение.
