Неделя следобед, семейство Петрови се прибираха от вилата към града.
Караше Жоро, 32-годишният им син. Вишист, неосъждан, неженен, запален по Гейм ъф Тронс и други фентъзита.
Фроска Петрова дуднеше от задната седалка:
– И какво не му харесваш на момичето? Две висши, не пуши, не се мъкне по клубове, чистница, помага на майка си, а?
– Добре, де, мамче, успокой се, не съм казал, че не я харесвам…
– Ми ти, бе – обърна се тя към баща му – кво мълчиш кат пукал, кажи му! Иначе няма да се ожени!
– Кво да му кажа, Фросче… и аз цици не видях!
