04 / 23 / 2024
Новини Свят „Юртата на непобедимостта“ в Буча, за която Руското външно иска обяснение от Казахстан

„Юртата на непобедимостта“ в Буча, за която Руското външно иска обяснение от Казахстан

Заради символичния жест на солидарност с украинците. И знаете ли кой друг го е правил? Хитлер!

0 коментари
„Юртата на непобедимостта" в Буча, за която Руското външно иска обяснение от Казахстан

11 януари 2023 г. Вячеслав Половинко, специално за Новая газета Европа
Превод, infomax.bg

От самото начало на руската инвазия в Украйна, Казахстан, който е в приятелски отношения и с двете страни, се оказа в трудна ситуация. От една страна, Астана не можеше да изрази открита подкрепа за Украйна по никакъв начин: зависимостта от Русия е твърде голяма, освен това самата република се придържа към „многовекторния принцип“ , не влиза във война „по принцип“.

От друга страна, териториалната цялост на държавите за Казахстан е важно понятие, тъй като непризнаването на тази теза води до нарастване на напрежението около северните райони на републиката, към които Русия гледа често и го показва по всякакъв начин, дори и засега само чрез експерти по „боклука“ , които коментират това в руските телевизии.

Затова президентът Токаев открито казва, че Казахстан категорично няма да подкрепи признаването на ЛДНР.

Но докато политиците обсъждаха помежду си как и какво да лекуват, обикновените граждани от активното гражданско общество направиха своя избор.
През годината на войната в Украйна бяха доставени няколко пратки хуманитарни товари от Казахстан – от храни и дрехи до топлогенератори – а в самото начало на март 2022 г. в Алмати се проведе разрешен митинг в подкрепа на Украйна. Вярно е, че след като се развикаха твърде силно (и това влезе в много доклади за това как наричаха на Владимир Путин – вероятно сте чули това скандиране ), митингите вече не се провеждаха.
До определен момент двумислието явно устройваше и Москва. Докато в Буча не издигнаха „юрта на непобедимостта“.

Юртата е традиционно жилище на степните казахи,

синоним на защита и просперитет.

В Украйна модулът, предаден от казахстанците, изпълнява абсолютно същата функция: можете да отидете там да се стоплите, да заредите телефоните си, да пиете чай – като цяло този жест изглежда повече символичен, но и елегантен.

Първоначално в медиите имаше съобщения, че посолството на Казахстан в Украйна е участвало пряко в инсталирането на такава юрта, но изглежда, че това не е съвсем вярно: посолството по някакъв начин е наясно с всички хуманитарни помощи, но това не означава, че представителството на казахстанските власти трябва да даде одобрение за транспортиране и поддръжка на такива стоки. Имаше само усещането, че посолството искаше да сподели момента на славата, когато медиите и властите започнаха да говорят за инсталирането на „юртата на непобедимостта“ като за някакъв морален триумф.

Но руските дипломати също четат медиите – и мислят съвсем различно

Затова вечерта на 10 януари Мария Захарова, която отговаря за изявленията на високо ниво в руското външно министерство, каза, че ведомството очаква „официален коментар“ от Казахстан относно неучастието на властите в република в инсталацията на тази юрта. Например : „Ти ни каза непублично, че юртата не е твоя, но нека изясним това за целия свят“.
Коментарът-отговор на представителя на казахстанското министерство на дипломацията Айбек Смадияров не се хареса на същите опозиционни активисти, но

е ярък пример за източната хитрост. Ето го:

„Посолството на Казахстан няма нищо общо с това. Това е инициатива на частни казахстански компании. Не можем да ги спрем. Сами са го сглобили, сами са го доставили, сами са го монтирали, сами помагат. Не виждаме проблем в създаването на юрта. Юртата е традиционно жилище за номади, лесно се сглобява, екологично чиста, това е инициатива на бизнесмени в помощ на украинския народ. Не смятаме за необходимо да правим специален коментар по този въпрос, тъй като не виждаме никакви проблеми при монтажа на тази юрта. Напротив, гордеем се, че имаме юрта.”
В същото време, въпреки че в думите на Захарова нямаше пряка индикация за необходимостта да се дистанцират от юртата, имаше фраза, че е необходим официален коментар от Казахстан, „за да се избегне по-нататъшното“ популяризиране „на тази тема, която ще навреди на руско-казахстанското стратегическо партньорство и съюз“.
В коментарите на новините за тази ситуация хората вече язвително се шегуват колко тънка е природата на руските дипломати, тъй като те са

толкова стресирани от просто жилище без ъгли – всъщност символ на мира

Но точно в това е проблемът: демонстративните жестове от страна на режими като руския са по-страшни от всякакви конкретни действия.
Юртата е по-лоша от топлогенератора, защото носи не само белег на хуманност, но и знак на солидарност на нациите.
Виковете „Путин – ла-ла-ла!“ са нещо по-лошо от приемането на руснаци, бягащи от мобилизацията, защото подобни лозунги десакрализират режима, осмиват го, омаловажават значението на страха от него. Демонстративното закъснение за среща с Путин на казахстанския президент (а такова нещо имаше миналата година) е много по-неприятно от доставката на оръжие: за руския режим неуважението е по-обидно от евентуалната смърт на военни, убити с такова оръжие.

Подобна преобърната логика е следствие от най-дълбоките психологически комплекси на основните лица на режима. А ситуацията с юртата или обидните скандирания е по някакъв начин

аналогия с 1934 г., когато нацисткото външно министерство изпадна в истерия,

защото еврейската диаспора в САЩ планирала да проведе демонстративен задочен съдебен процес срещу Хитлер.
Ръководителят на Германската дипломация фон Нойрат почти заплашил американските власти, че провеждането на подобно събитие ще се приеме като влошаване на дипломатическите отношения между двете страни.

И реакцията на американската страна тогава, и на казахстанската страна сега, са много показателни: през 1934 г. заместник-държавният секретар Уилям Филипс също обяснява, че властите на страната нямат нищо общо с частната инициатива и след този „процес“ .

Държавният департамент допълнително заявил, че не може да влияе върху действията на гражданите на САЩ , по законите на страната, държавата няма това право.

В книгата на Ерик Ларсън „В градината на чудовищата“, която описва този конфликт, отделно се отбелязва, че германците не могат да го „разберат“ как държавата не може да нарежда на своите граждани как да мислят.
Разбира се, Айбек Смадияров и казахстанското Външно министерство не са Уилям Филипс и Държавния департамент (между другото властите в САЩ още тогава се отнасяли с нескрито отвращение към режима на Хитлер, а казахстанското външно министерство не знаем какво наистина мисли).

Но руското външно министерство не е хитлеристко в смисъл, че дори копипеста на исторически аналогии не е много автентично за тях (в други неща, типични за такива тоталитарни режими, Русия, за съжаление, е по-успешна в копирането).
Казахстан и Мария Захарова наскоро имаха задочен конфликт,

като този път реториката е по-точна.
Но много видимото движение на руските власти в техните действия и мисли по същите маршрути, които е имал един от най-ужасните режими на нашето време преди 90 години, трябва да натовари същото външно министерство много по-сериозно от казахстанската юрта, инсталирана за отопление на жителите от Буча.
Много показателен обаче е и фактът, че хуманитарните действия на другите вбесяват руските власти много повече от собствения им канибализъм.

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising