Византия, която никога не е съществувала, какво общо има с днешна Русия?
Този интересен въпрос задава известната руска журналистка Юлия Латинина в Новая газета – Европа. И отговаря изключително задълбочено. Ще ви представим кратък откъс от написаното, по-нататък може и повече, защото е невероятно интересно. И поучително.
Руската държавна пропаганда обича историческите паралели и прецеденти, по-специално охотно позиционира Русия като православен наследник на Византия.
Имаше Византийска империя, духовна и дълбоко чужда на пагубния Запад, казват те, и има нейната наследница Русия, също духовна и също чужда на Запада.
Защо режимът реши да се позиционира като наследник на една от най-корумпираните и бюрократични държави в историята – държава, която преживя безпрецедентна културна деградация, ангажирана с изтребването на собствените си граждани в религиозни спорове, вместо да защитава територията си, като в крайна сметка изчезна от лицето на Земята, не се наемам да съдя.
Но нещо друго е изненадващо. Факт е, че „Византийска империя“ никога не е съществувала. Жителите на тази държава никога не са се наричали и не са се смятали за византийци.
Те наричат държавата си Римската империя: Imperium Romanum или βασιλεία τῶν Ρωμαίων. Те са се наричали „римляни“. Техните врагове – арабите и персите – също наричат държавата „Рум“, тоест Рим.
Кралете на лангобардите, франките и готите също наричат тази държава Imperium Romanum. От гледна точка на германските варвари тази държава е била „Римската империя“ поне до 800 г. След това, като правило, те пейоративно наричат тази държава „империята на гърците“, но никога не я наричат с думата „Византия“.
Самата дума „Византия“, „Византийска империя“, „византология“ се налага в западната, предимно немска научна литература, в периода от 1850 до 1900 г., след Кримската война и – както ще видим – до голяма степен като резултат от Кримската война.
Основателят на тази употреба на думата е немският историк и публицист Якоб Филип Фалмерайер, който беше силно зает с расови идеи и по-късно беше обожаван от нацистите. Основното хоби на учения беше изобличаването на нисшата раса на славяните, която унищожава гърците, а сега заплашва и тевтонците.
Как е възникнало това разбиране за оцелялата част от Римската империя, която през 7-8 век от н.е. д. е била възприемана от всички околни народи като Imperium Romanum, как Римската империя, превърнала се в някаква неразбираема „Византия“ в края на 19 век?
Това е много поучителна история, в която няма правилно и грешно, а много наистина невероятни обрати.
В съвременния свят склонността към ex historia аргументи е типична черта на фашизма. Историята си е история. От нея можете само да извлечете поуки, да изградите модели, да се учите от грешките.
Не може да легитимира нищо с нейна помощ. Няма смисъл да мотивирате сегашните си твърдения със случилото се през някаква 763 или 1809 г., а „Византия“ – несъществуваща държава, чиято история е пренаписвана многократно, за да отговаря на съвременните политически изисквания – е идеална илюстрация за това.
