Разказахме вече, че вехтите иманяри търсят с настървение всякакви приказни съкровища, най вече това на самия Александър Велики / 336 – 323 пр. Хр./ Младите и прагматични не дават ухо на тези приказки, те търсят с металотърсачи, а не по легенди и стари нишани.
Наричат себе си търсачи на антики и просто са в бизнеса. Някои дори копаят с багери
Иманярите-романтици, които вече са на свършване, обаче не се отказват. Сред тях се се говори упорито, че то е заровено някъде из известната местност
Белинташ,
над Асеновград и рано или късно ще излезе. Естествено, копането там не спира.
Мнозина от отлично запознатите с историята търсачи на антики също смятат, че тук е било най-голямото светилище на тракийския жречески клан на бесите,от племето на сатрите, които по-късно се обособяват като отделна общност.
Истина е, че според летописците младия Александър получава предсказание, че ще завладее света именно в прочутия в древността храм на Дионис, за който се смята, че е бил нейде из Родопа .
Историческите извори сочат, че
великият пълководец е идвал при оракула на бога
Според легендата Александър оставил на светилището златната си карета заедно с конете, както и много триножници от злато, сребро и бронз, което е много вероятно, защото си е било редно царете да обсипват със скъпоценности гадателя, който им е предсказал добри неща. Да не говорим, когато обещава да завладееш света, както е в случая. Първи за храма споменава Херодот, който пише: „Сатрите, доколкото знам,не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно“.
Друго сведение за прорицалището на Дионис от I век пр. Христа е оставил римския историк Светоний Транквил. В труда си си
„Дванадесетте цезари“
той описва прорицанието, дадено там на бащата на първия римски император Октавиан Август, командвал легионите на републиката в Тракия: „“…Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар“.
Царете от Втората българска държава
са изобразявали на своите накити Александър Велики, което кара някои историци да търсят родствена връзка между него и българите. Една вълшебно красива диадема от Преславското златно съкровище, централната плочка на която изобразява възнесението на Александър Македонски на небето, е красноречив пример. ..
Иманярите издирват също съкровището на един от александровите пълководци и наследници Лизимах, владял Тракия, който е отнесъл голяма част от невижданата плячка , придобита при походите в Азия и Египет. Споменавали сме, че според изследователи неговото богатство трябва да е скрито в кухините на скалния масив на нос Калиакра, където още стоят руините на резиденцията му. Това е древната крепост, наречена Тирзис, по името на тракийското племе тирзи, населявало тези земи. Според бележка на древния историк Страбон в неговата прочута „География”,
Лизимах създал двор за монетосечене
(или съкровищница – текстът не е ясен) в Тиризис, преди 312 г. пр. Хр. Знае се, че той е имал навика да складира средства за военните си походи в пещери осеяли скалите.
Запазена е легенда за съкровището на българския цар Борил /1207-1218 г./ Край село Медвен, източно от град Котел, се издига хълм наричан и сега Борил могила.. В мраморен сандък владетелят, наследил цар Калоян, бил оставил корона, жезъл, златен кръст и златен меч…Входът към съкровищницата бил сух геран, от който започвала галерия, водеща до желязната врата, зад която се пазело огромно количество злато, сребро и безценни камъни, гласи преданието
Друга легенда разказва, че цялата хазна на последния ни цар Иван Шишман /1371 – 1395 / била натоварена на волски каруци и откарана на Черепишките скали, където е затрупана с огромни тломъци.
Край Симеоновград пък , в лабиринтите на крепостта Костанция криели хазната си някои от последните римски императори, гласи друга легенда. След като варварски племена нахлули по тези земи, крепостта паднала и римляните се изтеглили, без да успеят да отнесат скритите съкровища.
Има и легенда, че защитникът на Плевен Осман паша и неговата войска, които се предали на руските войски, преди това скрили огромно богатства, заграбени от поробена България, някъде край река Вит.
