Светослав Пинтев
Още доста преди 10 ноември 1989 г. ЦК на БКП решава да раздаде милиардите долари на свои хора, за да продължи да движи икономическите лостове в България при новите услоивя, които се се задават, както ви разказахме вчера. Тогава е изработен т.нар. списък на втората мрежа.
Групи, които осъществяват власт във властта –политическа и икономическа. Усещате ли влиянието им и днес? Те никъде не са отишли. Още определят съдбата ни.
„В списъка влязоха хора от органите на МВР, външно разузнаване, служители в чужбина. По скромни пресмятания на тези хора бяха разпределени
няколко милиарда долара“,
пише Георги Тамбуев.
Касиерките работели денонощно, а специални куриери разпращали парите по домовете на удостоените с тази чест другари, които се събудили капиталисти. Те и техните наследници до ден днешен строят българския капитализъм, както преди това строяха социализма. Единственото важно нещо за тях е да служат на Кремъл, останалото са подробности. И техните кланове го правят и към днешна дата, независимо дали са вносители на автомобили, оръжейни търговци, вършеят в бизнеса с нефт, в този със земеделски земи , с недвижими имоти или са чорбаджии на социологически агенции, скрити собственици на медии и т.н..
Какво казва за за преразпределянето на капиталите между избрани червени другари в мемоарите си Тодор Живков? Той твърди , че е напълно възможно да е взето такова решение в Поритбюро преди 10 ноември 1989 г., но тайно от него. Той нямал нищо общо с това, тъмното дело било работа
на заговорниците
В телевизионни интервюта е заявявал, че Андрей Луканов разпределя тези милиарди , а обвитява него.
През юли, август и част от септември 1989 г. Тодор Живков бил тежко болен и и дори не можел да става от леглото. „Възможно е някои от авторите и актьорите да са се възползвали от това и да са задвижили механизма на разгърналия се след „великата дата“ процес на тотално разграбване“, пише Тодор Живков.
Много вероятно е наистина, че точно тогава заговорниците са изготвили пъкления план. И без това вече са знаели, че са бъдещето на партията, нейни „спасители“, които ще превърнат най-верните си хора от червената гвардия в преторианска гвардия от олигарси, на които да поверят всички лостове за управление на държавата. Така хем ще покажат колко лош е дивият капитализъм, което ще доведе до носталгия по управлението партията, хем да предопределят съдбата на оплячкосаната държава за десетилетия напред.
Живков допуска, че всичко това е станало със съгласието „отвън“, от познато място, т.е.
от Съветския съюз,
припомня Георги Тамбуев.
Юрген Рот твърди също, че „Максуел започва да инвестира в България стотици милиони долари. Част от тях са изнесените преди това в Англия пари на Българската комунистическата партия и на Държавна сигурност. Те се изпират, между другото, и в българската филмова индустрия, и в покупката на недвижими имоти. Със същите тези пари дори е основана една небезидвестна банка. Водещи български търговци на оръжие ги използват, за да подсигурят деликатната си дейност“.
Журналистът разказва в книгите си кък е научил от бивши офицери от ДС, че най-много тайни по тези въпроси криел бившият министър на външноикономическите връзки Христо Христов, който е бил и търговски представител на България в Лондон, като вероятно по това време създава „връзката“ с Робърт Максуел, който се появява у нас след това.
Тамбуев описва още
битката между Андрей Луканов и Огнян Дойнов
за надмощие в тази нова сфера, въпреки че тук има строго разделение на труда.
Първият, според информаторите му, разпределял парите, раздавани у нас, а вторият тези в чужбина. Единият представлявал РУМНО, другият КГБ. Иначе двамата се разбирали, дори семействата им ходели заедно на почивка в чужбина. Нищо лично, всичко е бизнес на съветските другари.
Най-интересният момент е, че в техните взаимоотношения се намесва милиардерът Максуел, „този първи секретар на Лондонския Обком на КПСС, както го нарича писателят Игор Бунич в книгата си „Златото на Партията“.
Милко Балев пък се обръщал към него с „другарю, Максуел“, което извънредно се харесвало на именития капиталист, натоварен да се занимае именно със Златото на партията.
