Обсадата на украинския град Бахмут и перспективите пред Русия и Украйна отново бе водеща тема в западния печат.
Украинските лидери се разбраха да продължат със защитата на Бахмут, въпреки че жертвите се увеличават, пише в. „Гардиън“.
Битката за обсадения град, който все още е под контрола на Киев, продължава от седем месеца. Жертвите са хиляди, стотици сгради са сринати или овъглени. Малцината останали цивилни от месеци са затворени в мазета, без да разполагат с течаща вода, електричество и газ, обобщава британският всекидневник.
Въпреки слуховете за предстоящо отстъпление на украинските войски президентът Володимир Зеленски заяви, че е инструктирал армията да намери сили за подсилване на отбраната на Бахмут.
Според Института за изследване на войната украинските сили изглежда са предприели частично изтегляне от източните райони на града, но настъпващите руски войски продължават да търпят големи поражения.
“Малко вероятно е руските сили скоро да си осигурят значителни териториални придобивки при водене на градска война, която обикновено е в полза на защитника и може да позволи на украинските части дори и при изтеглянето им да нанесат големи поражения на настъпващите руски войски“, смята базираният във Вашингтон мозъчен тръст.
Макар че според Института за изследване на войната все още е рано да се каже как възнамерява да действа Украйна, защитата на Бахмут „остава стратегически обоснована“. Възможно е изтеглянето на украинските войски да има за цел „за да изтощи руските сили чрез продължаване на войната в градски условия“.
На друго мнение е обаче министърът на отбраната на САЩ. Вчера Лойд Остин заяви пред журналисти, че Бахмут има „по-скоро символична, отколкото стратегическа и оперативна стойност“, пише в. „Ню Йорк таймс“.
Украйна е преценила, че бруталната обсада отслабва и ограничава руската армия, докато Киев очаква нов арсенал от западни оръжия, който включва танкове и високоточни ракети. Това ще позволи на украинските въоръжени сили (ВСУ) да си върнат контрола върху окупирани територии в други части на Украйна, допълва американското издание.
Игор Чернев, депутат от партията на Зеленски „Слуга на народа“ и ръководител на украинската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО, заявява пред сп. „Тайм“, че отстъплението на ВСУ от Бахмут не е неизбежно, понеже те все още контролират някои пътища за снабдяване в града. Същевременно Чернев смята, че Бахмут не е крайната цел на украинската армия. „Ако се погледне картата и тактическата ситуация, ще се види, че нещата са се влошили за нас“, казва Чернев пред американското издание.
Според Киев обаче обсадата на града продължава да работи в интерес на дългосрочните интереси на Украйна, както с оглед на разбиването на мобилизираните наскоро руски сили, така и с оглед на спечелването на време за подготовка на контраофанзива през пролетта.
Украйна ще се възползва от най-много от фикс идеята на Москва да завладее Бахмут, допълва украинският депутат. Решението за това кога или как ще се изтеглят украинските сили зависи от командването на ВСУ, посочва Чернев.
Украйна рискува да понесе повече загуби, отколкото може да си позволи, смята обаче Майкъл Кофман, директор на отдел „Изследвания на Русия“ в базирания в САЩ Център за военноморски анализи. Според него в един момент стратегическите решения може да започнат да носят по-малко ползи на Киев. Увеличаването на украинските загуби в Бахмут „може да възпрепятства успеха на по-важни операции“, казва още американският експерт, цитиран от сп. „Тайм“.
В. „Вашингтон пост“ се спира върху стратегията на руския президент Владимир Путин. „Неговите условия за какъвто и да било мир остават неясни, а освен това няма индикации, че той е готов за реални преговори“, смята американският всекидневник.
„В годишната си реч пред парламента, произнесена миналия месец, Путин хвърли вината за конфликта върху „киевския режим и неговите западни господари“ и изригна заплашително срещу предполагаемия неуспех на опитите на Запада да изолират руската икономика. На терен Русия дори не е постигнала пълен контрол върху четирите украински области, които незаконно анексира миналата година, а длъжностни лица от САЩ и ЕС продължават да са категорични, че пълното изтегляне на Русия е необходимо условие за постигането на дипломатическо решение“, обобщава „Вашингтон пост“.
Руските журналисти Андрей Солдатов и Ирина Бороган отбелязват в материал, публикуван в сп. „Форин афеърс“, че „половинчатият подход“ на Путин към войната и поддържаната от него „максималистка риторика“ не съответстват на действията му на терен. Въпреки че руснаците „безразборно изстрелваха ракети“ срещу украински градове, Москва все още не е използвала целия спектър от конвенционалния си арсенал, нито е прибегнала до пълна мобилизация или национализация на икономиката.
Тази стратегия позволи на Путин „да поддържа политическа стабилност чрез комбинация от заплахи и безразличие“, казват авторите на статията. „Както в международен, така и във вътрешнополитически план това му помогна да подготви Русия за много дълга война, без да се правят жертвите, които в крайна сметка биха могли да накарат населението да се разбунтува“, смятат Солдатов и Бороган. „Колко време може да се поддържа тази не изцяло тотална война? Колкото повече продължи тя, в толкова по-голяма степен на Путин ще се налага да прибягва до някои от по-драстичните действия, с които заплашва. И в един момент той ще изчерпа възможностите си да продължава с тази игра“, заключават руските журналисти.
