Тимъти Снайдер, за The New York Times
„Трябва да го кажем на глас: Русия е фашистка държава“, пише Тимъти Снайдер, американски историк, автор на книги за фашизма и тоталитаризма. Ето неговия текст за The New York Times
Превод Иван Тропканев
Като идея фашизмът никога не е победен.
Като култ към ирационалността и насилието, фашизмът беше неуязвим при всякакви спорове и докато нацистка Германия запазваше властта си, той продължаваше да изкушава европейците и жителите на други страни. Фашизмът е победен само по фронтовете на Втората световна война. Но сега той се върна и този път страната, която води фашистка война за унищожение, е Русия. Ако тя успее да спечели, фашистите по света ще се чувстват по-уверени.
Грешим, като ограничаваме страховете си от фашизма до конкретен образ, оформен от Хитлер и Холокоста. Фашизмът се роди в Италия, беше много популярен в Румъния (където фашистите изповядваха православието и мечтаеха за пречистване на насилието) и имаше привърженици в цяла Европа и Америка. И във всичките си форми той се основаваше на идеята за
триумфа на волята над разума
Поради това на фашизма е трудно да се даде задоволителна дефиниция. Дебатът продължава – често ожесточен – за това какво лежи в основата на фашизма. И все пак днешна Русия отговаря на повечето критерии, по които изследователите са склонни да се съгласят. Има култ към един конкретен лидер – Владимир Путин. В Русия има култ към мъртвите, изграден около Втората световна война. Тя има мит за продължаващия златен век на имперско величие, който трябва да бъде възстановен чрез лечебно насилие, а именно кървавата война в Украйна.
Това не е първият път, когато Украйна става мишена на фашистка война.
Завладяването на тази страна беше основната цел на Хитлер през 1941 г. Хитлер смята Съветския съюз, който тогава контролира Украйна, за еврейска държава. Той планира да замени съветската власт със своята собствена и да завладее плодородните земи на Украйна: СССР, според неговия план, тогава трябваше да се потопи в бездната на глада, а Германия трябваше да се превърне в империя. Хитлер си представя, че това ще бъде лесно, тъй като СССР според него е изкуствено образувание, а украинците са колониално племе.
Трудно е да не забележите
удивителните прилики тук с войната, водена от Путин
Кремъл описва Украйна като „изкуствена държава“, чийто „фалшив“ статут е „подсилен“ от еврейски президент. По-нататъшната линия на мислене предполага, че след като компактният украински елит бъде елиминиран, неорганизираните маси с радост ще приемат руското господство. Днес Русия лишава света от украинска храна, заплашвайки глобалния юг с глад .
За мнозина е трудно да признаят днешна Русия за фашистка държава, защото СССР от времето на Сталин се позиционира като антифашистка държава. Но тази употреба не е помогнала в миналото да се даде ясна дефиниция на фашизма. Дори сега не помага, освен това е сериозно дезориентиращо. С помощта на Америка, Великобритания и други съюзници Съветският съюз успява да надделее над нацистка Германия и нейните съюзници през 1945 г. Но на тази основа не трябва да се противопоставя на фашизма.
Преди Хитлер да дойде на власт през 1933 г., СССР виждаше фашизма като нищо повече от друг вид капиталистически враг. Комунистическите партии в Европа трябваше да виждат врагове във всички други партии. Всъщност
подобна политика допринесе за възхода на Хитлер:
въпреки факта, че германските комунисти и социалисти превъзхождаха нацистите, те не можаха да се споразумеят помежду си. След това фиаско Сталин коригира политиката си, като призовава европейските комунистически партии да сформират коалиция за противодействие на фашизма.
Това споразумение не продължи дълго. През 1939 г. СССР се обединява с нацистка Германия и, бидейки де факто съюзници, двете суперсили съвместно нахлуват в Полша. Речите на нацистките лидери са публикувани в съветската преса, а нацистките офицери възхваляват ефективността на съветските власти, когато става въпрос за масови депортации. Днес в Русия не говорят за това, тъй като подобно мнение директно противоречи на законите за историческата памет. Втората световна война стана част от историческия мит на Путин за руската невинност и загубено величие: разчитайки на нея, Русия обяви монопола си върху саможертвата и победата. Стана незаконно да се каже или дори да се мисли, че като е сключил сделка с Хитлер, Сталин е допринесъл за избухването на Втората световна война.
Гъвкавостта на Сталин към фашизма е ключът
към разбирането на днешна Русия. Отначало на Сталин не му пукаше за фашизма, после той стана лош за него, после отличен и чак тогава – след като Хитлер предаде Сталин и Германия нахлу в Съветския съюз – пак се оказа лош. Но никой никога не си направи труда да определи какво означава самото понятие. Всъщност фашизмът се превърна в черупка, която може да бъде изпълнена с всякакво съдържание. Комунистите бяха публично съдени и репресирани като фашисти. По време на Студената война американците и британците станаха фашисти. Никакъв „антифашизъм“ не е попречил на Сталин да преследва евреите след войната или неговите наследници да се опитат да оприличат Израел на нацистка Германия.
С други думи, съветският антифашизъм е част от идеологическата конфронтация „те срещу нас“. Това не беше истински отговор на фашизма. В крайна сметка фашистката политика, както пише нацисткият мислител Карл Шмит, започва с дефиниране на врага. Тъй като съветският антифашизъм нямаше друга цел освен да посочи и маркира врага, той остави вратичка за връщането на истинския фашизъм в Русия.
В Русия на 21-ви век терминът „антифашизъм“ просто започна да означава правото на руския лидер да идентифицира враговете на държавата.
Истинските руски фашисти – като Александър Дугин и Александър Проханов
– получиха трибуна в руските медии. Самият Путин черпи идеи от произведенията на руския фашист Иван Илин , живял между световните войни. За руския президент всеки, който се опитва да се противопостави на него и плановете му да унищожи Украйна, се е превърнал във „фашист“ или „нацист“. Украинците бяха обявени за „нацисти“ просто защото отказаха да се признаят за руснаци и се съпротивляваха. Пътешественик във времето, пристигащ днес от 30-те години на миналия век, лесно би разпознал режима на Путин като фашистки режим. Символът Z, популярни шествия, пропаганда, идеята за войната като акт на пречистване на насилието, масови гробове около украинските градове – всичко това не оставя място за съмнение. Войната в Украйна не е просто връщане към традиционната фашистка опора, но и пресъздаване на традиционните фашистки практики и реторика. Други народи съществуват, за да бъдат колонизирани. Русия не е виновна за нищо заради славното си минало.
Съществуването на Украйна е плод на международен заговор
Единственият възможен отговор е война.
Тъй като Путин нарича враговете си фашисти, може да ни е трудно да приемем факта, че самият той всъщност е фашист. Но по време на руската инвазия думата „нацист“ означава просто „враждебен подчовек“ – такъв, когото руснаците имат право да убият. Речта на омразата, насочена към украинците, улеснява избиването им, както виждаме в събитията в Буча , Мариупол и други части на Украйна под руска окупация. Масовите гробове не са трагичен случай, а естествена последица от фашистката война за изтребление.
Фашистите, наричащи другите фашисти, е
фашизъм, доведен до нелогичната си крайност
в своето преклонение пред ирационалното. Това е крайната точка, в която речта на омразата преобръща реалността, а пропагандата се превръща в чисто заклинание. Това е максималния триумф на волята над мисълта.
Да наричаш другите фашисти, докато си фашист, е в основата на метода Путин.
Американският философ Джейсън Стенли го нарича „подривна пропаганда “ . Аз предложих термина „шизофашизъм“ . Украинците имат по-елегантно определение – те го наричат „рашизъм”.
Днес знаем повече за фашизма, отколкото през 30-те години. Разбираме до какво води. Трябва точно да разпознаем фашизма, защото така ще разберем с какво си имаме работа. Но разпознаването не означава неутрализиране. Фашизмът не е позиция в дискусията, а култ към волята, пораждащ мистичен мит за човек, който лекува света с насилие, и този мит ще бъде поддържан докрай от пропагандата.
Можете да го победите само като демонстрирате
слабостта на лидера
Фашисткият лидер трябва да бъде победен, следователно тези, които се противопоставят на фашизма, трябва да направят всичко необходимо за това. Само по този начин може да бъде смачкана фашистката митология.
Както през 30-те години на миналия век, демокрацията е в отстъпление по света и фашистите вече са започнали да атакуват своите съседи. Ако Русия победи в Украйна, това ще означава повече от просто унищожаване на демокрацията чрез груба сила – въпреки че това само по себе си би било ужасно. Това е деморализиращо за демократите навсякъде. Още преди войната приятелите на Русия – като Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Тъкър Карлсън – бяха врагове на демокрацията. Фашистка победа на бойното поле би сигнализирала, че истината наистина е в силата, че благоразумието е за губещите, че демокрацията е обречена.
Ако Украйна не се беше съпротивила, щеше да настъпи мрачен период за защитниците на демокрацията по света. Ако Украйна не победи, мракът може да продължи десетилетия.
