Император Константин Велики наричал Сердика, днешна София „моя Рим“. А него много изследователи го наричат най-значимата личност в историята.
Затова днешна София е длъжна да се възползва от наследството му на нейна територия, защото става въпрос за национален капитал. Това е начин да се изстреля в орбитата на Атина и Рим и да привлече още милиони туристи..
Преди няколко години беше обявено, че е открита част от двореца на Константин Велики, но новината гръмна и потъна, повече за нея почти нищо не се чу.
Тогава Археологически екип под ръководството на Веселка Кацарова разкри руините на огромна антична сграда. Това става почти в самото начало на разкопките. Дворецът на Константин Велики или Сердикийските терми – това най-вероятно ще се окаже, че лежи под паркинга на хотел „Шератон“, обявиха пред журналисти от Общината и го забравиха след няколко дни. Все едно нищо не е било.
Защо по този въпрос се мълчи и до днес?
Частни интереси ли се намесиха?
Никой не казва намерен ли е Константиновият императорски дворец. Или Термите, което също не е малко откритие, защото те са били сърцето на обществения живот в римския град..
Императорът, почитан като светец в християнството, защото го е направил пълноправна религия в Римската империя и му е дал огромен тласък, наистина е произнесъл фразата: „Сердика е моят Рим“. Първоначалната му идея била да вдигне точно тук своя Константинопол, гласи една от версиите.
Константин превърнал след 313 г. Сердика в свое временно седалище, откъдето е командвал огромната си империя разпростряла се върху Европа, големи части от Азия и Африка. Сердика останало негов предпочитан град дълги години. Дори си имал разкошна резиденция край града, в землището на днешния Костинброд. Нейните руини са разкрити, но какво от това?
Градежи на площ над 400 кв. м с вътрешен двор, заобиколен от колонада, около която е имало правоъгълни зали, предверия, дълги коридори, кръгли и осмоъгълни помещения, отоплявани с подово отопление , са открити още при строителството на столичния хотел „Рила“ и би трябвало и до днес да са в сутерена му. Счита се, че това е част от огромния дворцов комплекс на императора.
В Сердика се е решавала съдбата на християнството… Провежда се Сердикийския църковен събор през 343-344 година, малко след Първия Вселенски събор в Никея (325 г.) Той също е трябвало да бъде голям вселенски събор, който да възстанови мира в Църквата след разкола, причинен от арианите. На него присъствали 318 епископи от цялата Римска империя. Участници в него били домакинът-епископ на Сердика Протоген Сердикийски и св. Атанасий Велики – по това време изгонен от арианите от Александрийската катедра.Сведения за работата на събора дават летописците Сократ, Созомен и Блажени Теодорит. Съборът е свикан от синовете на Константин Велики, управляващи разединената вече империя – източният император-арианин Констанций II и император Констанс.
Сердикийският събор утвърдил православното учение за Света Троица и Символа на вярата, приети на Първия Вселенски събор. Въпреки че съборът останал в историята като поместен, значението му за Църквата е огромно.
Някои от сградите, в които са заседавали и обитавали отците от Сердикийския събор, са запазени и до днес, свидетелстват от Църквата. Това са базиликата “Св. София”, “гражданската” сграда непосредствено до ротондата “Св. Георги”.
Преди време специалисти от НАИМ към БАН разкриха останките на множество сгради, храмове и римска улица пред ЦУМ.
Към градския форум, който се е намирал под днешния площад „Света Неделя”, са водили две павирани главни градски улици. В района на метростанция „Сердика” в римско време е имало луксозни за времето си къщи с канализация, водопровод и павирани улици. Сградите на римската административна власт пък са били разположени в югозападната част, предполагат археолози.
