Слави Ангелов, журналист. главен редактор на сп. „Космос“ и в. „168 часа“, Фейсбук
Група смелчаци, между които и внучката на знаменития океанограф Жак-Ив Кусто, влизат в опасно приключение през пролетта, за да разрешат един десетилетен спор –
коя е най-дългата река на света
– Амазонка или Нил.
Днес авторитетните енциклопедии отсъждат в полза на Нил – 6650 км, срещу 6400 за Амазонка. Но ако експедицията в сърцето на перуанските Анди докаже, че тя извира не от р. Апуримак, а от Мантаро, Амазонка ще се окаже не само най-пълноводната, но и най-дългата река на планетата.
Тази промяна, изглежда, ще засегне любителите на кръстословици съвсем за кратко. Тъй като заради глобалното затопляне и човешката дейност най-голямата река в света застрашително пресъхва. Както никога досега.
Суша, която прекъсва корабоплаването, откъсва от света хиляди хора по поречията, унищожава животни и риби, застрашава екосистемата на джунглата и променя застрашително климата по целия свят. Защото амазонската дъждовна гора регулира влажността и дъждовете в различни точки на планетата.
И всъщност пресъхването на Амазонка в следващите 20 години
ще промени рязко живота на всеки от нас,
а географията в кръстословиците… тя ще бъде неузнаваема. Превръщането на най-зелената област на Земята в пустиня ще настъпи газта на и без това необратимото затопляне. Има не толкова смели прогнози, според които още през 2050 година няма да има и следа от арктическия лед. Голямото топене, както е известно, вдига така нивото на световния океан, че най-незначителният проблем за човечеството ще са промените в кръстословиците 🙂
Нидерландците, които сега не ни пускат в Шенген, ще се молят да ги приемем като бежанци у нас, защото ниската им земя първа ще се озове под вода. След тях на опашка на ГКПП Калотина ще се наредят мигрантите от Дания, които поддържат един от най-високите стандарти на живот в света. Българите не само няма да имат проблеми с Шенген, но дори няма да пътуват до Гърция.
Средиземно море ще е погълнало Черно море
и ще си е нашето домашно море. Вярно, тези с къщи на първа линия около Созопол и Несебър ще си гледат имотите само на стари снимки, но пък собствениците на къщи на 5-а и 6-а линия ще мятат въдици в морето направо от балкона.
Романтичен уикенд във Венеция през 2052 г.? Да, разбира се, но само ако сте изкарали курс по скубадайвинг. Площад „Сан Марко“ и дворецът на дожите ще се виждат на живо единствено през водолазната маска. Напълно забравете за шопинг тур в Лондон – там над водата ще стърчи само върхът на часовниковата кула „Биг Бен“. Буенос Айрес в Южна Америка ще е напълно под вода, а хълмовете на Сан Франциско – в Северна, ще се превърнат в островна група. Китай вече няма да изнася евтини стоки и смъртоносни вируси, а основно бежанци, защото океанът ще залее територии от страната, обитавани в момента от 600 милиона души.
Планините на Бангладеш, Индия и Камбоджа ще се превърнат в острови,
а австралийците ще намерят спасение в планините, защото Тихият океан ще залее огромна част от заселените в момента територии. Прибоят на Средиземно море ще плиска пирамидите в Гиза, като Африка ще бъде най-малко засегнатият от прилива континент, но там ще е почти невъзможно да се живее заради високите температури.
Екзотично, нали?! А ние се ядосваме днес, че живеем в интересни времена. За това как човечеството се докара дотук и как пресъхва Амазонка, четете в новия „Космос“.
В нашето пътешествие в миналото ще Ви пренесем в края на бронзовата епоха, за да проследим в множество научни изследвания
какъв е истинският път, по който Одисей е странствал
в Средиземно море. Ще Ви разкажем историите на революционен химик, обезглавен от революцията във Франция, и на нацист, който намира убежище след Втората световна война, забележете, в Израел, за да шпионира в полза на Египет.
Ще се потопим дълбоко в мозъка, за да си обясним как той ни кара да виждаме образа на Исус Христос в парче от тортиля. Ще Ви разкажем за експеримент за изчистване на атмосферата след ядрен инцидент, проведен веднага след полярното сияние, което наскоро видяхме дори от България, но в червен цвят. Ще научите и как световни учени смятат, че облаците от звезди в небето вече не трябва да носят името на португалския мореплавател Фернандо Магелан, защото той, оказва се, има една много, много тъмна страна.