Светослав Пинтев
Дългоочакваният филм на Ридли Скот за Наполеон Бонапарт с Хоакин Финикс в ролята на великия пълководец и политик излезе по целия свят. И вбеси поне половината от него, да не говорим за французите.
Филмът беше критикуван за историческа недостоверност и „повърхностен поглед“ към голяма историческа фигура. На което възрастният майстор, който никога не се колебае да говори от сърце, посъветва критиците
просто да не гледат филмите му
и да не се доверяват особено на французите, „които дори не харесват себе си“. Очевидно и той не ги харесва, което, разбира се, не е причина да доизмисля историята.
Филмовият критик Олег Тундра гледа вече омразния биографичен филм и съобщава, че всъщност лентата е успешена: Ридли Скот направи отлична приключенска художествена биография и използва личните си филмови фетиши – флегматични мъже, мащабни битки и коне.
Битката между режисьора
Ридли Скот и критиците за „Наполеон”
е направо Аустерлиц, за който може да се направи отделен филм: страните си разменят отровни коментари и открито се подиграват. Филмът очевидно разстрои мнозина със свободните трактовки на режисьора и психологическото „измръзване“ на главния герой, а темата за ролята на индивида в историята, според мнозина, остана неразкрита, пише УНИАН.
Наистина, нека си признаем: „Наполеон” не е заснет по образците на „Животът на забележителните хора” и съдържа дузина комични преувеличения, като например разрушения връх на египетската пирамида или сцената, в която
Наполеон стои на табуретка,
за да е на нивото на мумията на фараона.
Скот е човек с необуздан характер и пиперливо чувство за хумор , той просто не се интересува от лустросването на коронования образ, но и не държи особено на историческите факти. Това също е факт.
Той не иска да свали Бонапарт от пиадестала, а ни позволява да наблюдаваме постепенното издигане на човек на действието сред тълпа от неизразителни говорещи глави.
Ридли гледа там, където другите не са много заинтересовани да гледат. За крехките дипломатически умения на Наполеон и напълно неимперските му маниери, които той усвоява в Корсика и, както изглежда, никога не се е отървава от тях. Филм за феноменалната архитектура на битките и тактическите трикове, с които той зашеметява вражеските войски. Показва и бруталното домогване до властта: заобиколен от щикове, опонентите му получават предложение, което не могат да откажат:
„Е, ще гласуваме ли?“
Основната разлика между Наполеон и неговите съперници е една: той може да направи нещо, което другите не могат – да се бие добре. През останалото време той или скучае, или спи (понякога седнал, точно по средата на разговор), или яде с апетит, или се съвкуплява като заек с любимата жена. Връзката му с Жозефин не е показана като голяма любовна история, а диалозите разкриват взаимна неловкост и пасивна агресия.
Тя флегматично заявява: „Ти си просто животно“, той също толкова спокойно отговаря: „Ти си просто някакво същество, съжалявам те“, но двамата са неразделни.
–-
Френската революция….
Екзекуцията на Мария Антоанета
с гилотина е наблюдавана от неизвестен военен от Корсика – Наполеон Бонапарт (Хоакин Финикс). След няколко години той ще стане един от най-влиятелните хора в Европа, но все още никой не знае за това, особено той самият. След революцията Франция губи не само имперското си влияние, но и всякакво уважение в Европа. Британците акостират в Тулон и превземат пристанището.
Временните фигури от френското правителство изпращат Наполеон на безнадежда мисия да освободи града. В писмо до брат си той пише, че местните оръжия са метални отпадъци, които трябва да бъдат претопени;, на бъдещото бойно поле пасе добитък, а улиците са покрити с пясък от брега.
Внезапната победа на французите при Тулон е заслуга на военната тактика на Бонапарт: той разчита на артилерия, използва нажежени гюлета в оръдия, води щурма, разстрелва всички британски кораби. Щастлива злополука спасява командира от смъртта: вместо него бойният му кон е взривен по време на атаката.
След като получава
орден и повишение,
Наполеон се завръща в трескавия следреволюционен Париж: избухват битки на държавните съвети, брюмери и термидори се бъркат в календарите, съперниците се изпращат един по един на гилотината.
В един от салоните Наполеон среща Жозефин Боарне (Ванеса Кърби), късо подстригана майка на две деца, която току-що е излязла от затвора. Съюзът им е странна стратегия: Наполеон е един от военните без дворцово влияние, Жозефин е много по-възрастна жена без богатство и със съмнителна репутация. Но и двамата не са точно стратези в живота: не само силно привличане нараства в двойката, но възниква и дълбока човешка привързаност. На частно рандеву Жозефин безсрамно
разтваря крака пред Наполеон:
„Там ви очаква изненада, която никога няма да забравите“; Наполеон не е особено ентусиазиран от „изненадата“. Като цяло не е много ентусиазиран от нищо. Въпреки публикациите в пресата за любовните афери на вече законната си съпруга, Наполеон продължава да й пише нежни писма, докато завладява град след град.
След няколко години Наполеон и Жозефин ще да станат император и императрица и пред Бонапарт ще се отвори прозорец на възможности: по-голяма военна мощ, епохални геополитически решения и шанс да направи Франция отново велика.
