Откриха скелет на гигант край град Средец. Интересната находка е намерена край средецкото село Дебелт.
Скелетът е излязъл при спасителни разкопки в частен имот. Останките са на човек, който е висок над 2 метра, предаде БНТ.
След извършване на антропологичното изследване е установено, че човекът е от мъжки пол. Живял е през Римската епоха. Тепърва ще се установи дали има
изменение в гените,
които определят растежа и дали човекът е страдал от гигантизъм. Първоначалните изследвания показват, че неговия ръст е 2,20м.
Археолози от Велико Търново откриха римски погребения с богати дарове и златни накити
От резервата Деултум споделят и за още една находка – двоен гроб, при който главите на покойниците са обърнати един към друг. Предполага се, че това са скелети на
влюбена двойка
Предстои след антропологическото изследване на костите да се определят възрастта, пола и причината за смъртта на двамата.
В Южния некропол са открити близо 500 гроба. Сред тях се предполага, че има медици и фармацевти, тъй като някои от тях са погребани със скалпели и кутии за медикаменти. Според антрополозите може да става въпрос и за епидемия, предвид големия брой скелети, които са погребани сравнително близо едни до други и в едно и също време -средата на 2-ри век.
В книгата си
„Прастари времена“
изследователката Ирена Григорова представя хипотезата, че българите може да са наследници на божествената кръвна линия, споменавана в Стария Завет. Тя свързва историите за великаните с легендите за траките, които древните гърци са наричали гиганти. Книгата разглежда и въпроси като произхода на библейските нефилими, връзките им с тракийските герои и други митологични същества от българския фолклор, като Крали Марко и Демир баба (Knizhen Pazar) (Cineboom).
Ирена Григорова се занимава също и с други мистични и исторически теми, които изследва в своите книги и телевизионни предавания, като „Мистичната България“. Тя предлага нови и интригуващи перспективи върху историята и митовете на България, като често използва археологически и антропологически находки, за да подкрепи своите теории.
Скелети на гиганти в България и по света:
Исторически и археологически данни:
В България и на други места са намирани скелети на хора, които са по-високи от средната височина за техния период, но те не са доказателство за митологични гиганти. Такива находки включват индивиди с височина над 2 метра, което може да се дължи на генетични фактори или изключителни случаи на добро здраве и хранене.
Митът за гиганти често е свързван с археологически находки на високи индивиди, но тези случаи обикновено са преувеличени или погрешно интерпретирани.
Научни изследвания:
Антрополозите и археолозите често се сблъскват с находки на високи индивиди, но те ги разглеждат в контекста на популационната вариация. Височината над 2 метра е значително над средната за древните популации, но не е извън възможностите на човешката биология.
Находките на скелети на високи хора в България, като този в Дебелт, предоставят ценна информация за физическите характеристики на древните популации и тяхната вариация.
В някои култури и митологии, високи хора или „гиганти“ са част от фолклора, но археологическите доказателства обикновено показват, че те са просто високи индивиди.
Библията има няколко споменавания на великани, които са свързани както с исторически разкази, така и с митологията и фолклора на древния свят. Ето някои от ключовите пасажи:
Нефилимите:
В Битие 6:1-4 се споменават нефилимите, които са описани като „синове на Бога“, които се женят за човешки жени и от тях се раждат „могъщи мъже, които в старо време бяха именити мъже“. Текстът създава образ на същества с необичайна сила и размер.
„А когато човеците започнаха да се умножават по земята и им се родиха дъщери, Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави; и взеха си жени от всички, които избраха. … В онези дни имаше исполини на земята; а и след това, когато Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове. Това са силните, стародавните мъже на име.“
Голиат
Един от най-известните великани в Библията е Голиат, филистимски воин, когото Давид побеждава в дуел. В 1 Царе 17:4-7 е описано, че Голиат е бил висок „шест лакти и една педя“ (около 9 фута и 9 инча, или около 3 метра).
„И излезе из сред филистимските станове един борец, на име Голиат, от Гет, висок шест лакти и една педя.“
Рефаими
В Стария Завет се споменават и рефаимите, които са били смятани за раса на великани. В Второзаконие 2:10-11 и 2:20-21 е описано, че рефаимите са били велики и могъщи хора, обитавали земята преди завладяването ѝ от израилтяните.
„(Емимите са живели в нея преди това, голям народ и многоброен и висок колкото анакимите; те също са били смятани за рефаими, както и анакимите; но моавците ги наричат емими).“
Анакими
Анакимите са друга раса на великани, споменати в Числа 13:32-33 и Второзаконие 9:2. Те са описани като могъщи хора, пред които израилтяните се чувствали като „скакалци“.
„И там видяхме исполините, синовете на Анака, произлизащи от исполините; и ние бяхме в собствените си очи като скакалци, и такива бяхме и в техните очи.“
Великани, като нефилимите, Голиат, рефаимите и анакимите, са значима част от библейската митология и исторически разкази. Тези споменавания често са свързани с древни легенди и предания, които отразяват страхове и вярвания на хората от древността. Въпреки че библейските текстове дават цветни описания на тези великани, историческата и археологическа достоверност на съществуването на такива свръхчовешки същества остава спорна и е обект на различни интерпретации.
