Откъс от „Символът“
Великият магистър ме изненада. Обясни, че ще ми говори за Христос, за древните българи, но това трябва да стане в Италия. Заминахме с него и Мария 24 часа по-късно. Разведе ни из Венеция, запозна ни с кардинала на града монсеньор Анджело Скола, който носи и титлата патриарх на Венеция. Тя се полагала на духовния глава на Пресветлата република, защото Венеция е основана като колония на Източната империя – Византия, т.е. като православен град.
Рицаря каза, че следващия път ще посетим тайния архив на Ватикана.
Спряхме в Торино, за да видим Торинската плащаница, с която се смята, че Иисус е положен в гроба, парчето плат попило кръвта му.
Знаех, че, изпълнявайки последната воля на своя дядо Умберто II, крал на Италия, бившият български цар и бъдещ министър председател на България Симеон Сакскобургготски я дарява на Ватикана на 18 октомври 1983 г. от името на Савойската династия, която е неин притежател над пет века, но не и че той е потомствен тамплиер. Прадядо му Филип Орлеански възстановява официално Ордена и става негов Велик магистър.
Пътуваме към Сицилия. Пътьом ще се отбием в Остия, близо до Рим, за да преспим в крайградската къща на Рицаря. Мария е на волана на тъмнозеления „Мерцедес” и кара поне със 150-160 км по модерната магистрала. Очите ни често се срещат в огледалото. Това е единствената ми връзка с нашия век в момента. Ние с Великия магистър сме на задната седалка и 2000 години назад във времето.
Той ме шокира с разказа си как според един летописец на свикания от Константин Велики първи Никейски събор, на който останали 370 епископи, избрали каноничните евангелия.
– И Волтер споменава това във Философски речник със саркастична ирония. Пише: „В приложението към Никейския събор се казва, че понеже отците били твърде затруднени да решат кои са официалните и кои са апокрифните книги от Стария и Новия завет, те ги натрупали разбъркано всичките върху един олтар; книгите, които трябвало да бъдат отхвърлени, паднали на земята. Жалко, че този сполучлив способ е отмрял в наши дни”.
Още съм под впечатлението от Христовата плащаница и разпитвам за всякакви подробности около нея. Великият магистър често цитира стари текстове, историци, години, все по памет. Когато текстовете са по-дълги или не е сигурен в някоя дума, намира необходимите цитати в сребристия си лаптоп, сложен върху специална поставка пред него. Ниският му плътен глас звучи като заклинание в древен замък:
– Първото писмено свидетелство за нея е в Евангелието на Лука:
„И като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб” ( 23:53).
– Водени са много спорове за автентичността на плащаницата, но последните научни изследвания категорично я датират в епохата на Христос… Лененият погребален саван е опазен на неизвестно място по време на гоненията срещу ранните християни. През трети век свещената плащаница е пренесена в Константинопол от света Елена. Съхранява се в катедралния храм на столицата на Източната империя. Рицарите на Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол през април 1204 г., неочаквано дори за собствените си водачи, после поделят богатата плячка, сред която е и този свещен саван
