Наричат го готвач на Путин и Кремъл, защото той снабдява руската власт с храни и напитки, но не само тях. Храни чрез фирмите си за кетъринг армията, кметствата, училищата, детските градини , каквото се сетите, смъква луди пари от бюджета. Ала неговият основен бизнес е войната.
Казва се Евгений Викторович Пригожин и е лежал в затвора още в съветските времена, за склоняване към проституция и пр. Сега лично събира затворници в частната си армия, където убиват „предателите“ с чук.
Неговата ЧВК „Вагнер“ е най-мощната военна единица в Русия в момента.
А той гледа към самата власт. Мнозина анализатори са убедени, че гледа направо към стола на Путин, който скоро може да остане празен. Висшите военните са основна пречка по този път и той „воюва“ срещу тях
Ето какво пише Новая газета -Европа за
„войната“ на Пригожин срещу ръководството на руската армия
От есента бизнесменът и ръководител на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин активно и публично критикува ръководството на руската армия. Според някои съобщения той се е оплакал от военните лично на президента.
Според широко разпространената версия Пригожин, заедно с Рамзан Кадиров, в крайна сметка са постигнали отстраняването от поста на командващ руската групировка „Център“ генерал-полковник Александър Лапин.
Но вероятната цел на тандема Пригожин-Кадиров може да бъде и висшето командване: началникът на Генералния щаб на руското министерство на отбраната Валерий Герасимов и дори министърът на отбраната Сергей Шойгу. Има малко шансове за това, въпреки цялото показно хладнокръвие на Пригожин, той почти не се приема на сериозно като постоянен партньор и съюзник. И никой няма да позволи кариерните възходи на шефа на ЧВК Вагнер.
Конкуренцията между ръководството на ЧВК и армията е известна отдавна. Но едва миналата есен конфликтът
влезе в публичното пространство
Пригожин, говорейки за необходимостта от кадрови промени в Министерството на отбраната, директно предложи методи за превъзпитание на генералите, които не могат да се справят: „Всички тези мръсници – с картечници и боси на фронта“. Той заяви, наред с други неща, че „много от тези, които са така наречените „кадри“ на армията, не са научили нищо, освен как да цъкат с токчета, да носят щашки и да пишат красиви доклади …“ В същото време Пригожин говори ласкаво за новия командир на обединената група руски войски Сергей Суровикин, наричайки го достоен човек. Веднага се появи хипотеза, че
Суровикин е креатура на Пригожин и Кадиров
„Според моята информация истинските създатели на ЧВК „Вагнер“ са генералите от руските специални служби“, казва пред New Europe Владимир Осечкин, основател на проекта Gulagu.net, правозащитник.
– Всъщност първоначално тази фирма беше нелегално подразделение на ГРУ (ГУ на Генералния щаб на Министерството на отбраната на РФ), разположено на базата на 10-та бригада специални сили в Молкино (Ростовска област) във военно поделение № 51532. Следователно , Владимир Путин може спокойно да се нарече баща-основател на организацията в сянка. Пригожин е изпратен там да играе ролята на надзирател или председател, през който преминават потоци от „черни“ пари, изтеглени от бюджета на Руската федерация по различни държавни поръчки.
Значителна сума пари се генерира за изплащане на заплати на наемниците. Очевидно е, че тук Пригожин е и пазител, и грабител на на хазната.
Владимир Осечкин е сигурен, че от 2014 г. Путин най-накрая се е почувствал като диктатор и е решил да реализира геополитически проект за осъществяване на военна инвазия в Украйна. За това бяха необходими формирани за сметка на руския бюджет и въоръжени от складовете на Министерството на отбраната отряди на частни военни кампании, като ЧВК Вагнер и ЧВК Редут, формално нелегализирани по никакъв начин.
„По време на сирийската операция Пригожин се показа като вицекрал на Путин,
който работи в тясно сътрудничество с командира на групировката Сергей Суровикин“, казва правозащитникът. – Тогава ЧВК бяха част от руските въоръжени сили. По същия начин днес вагнеровците са неразделна част от окупационните сили в Украйна.”
Много руски военни, меко казано, не са във възторг от действията на ЧВК. Според тях наемниците често си позволяват да действат напълно автономно, а понякога дори саботират заповедите на местното командване. Те могат например да не преминат в атака, разкривайки фланга на настъпващата военна формация. Или, напротив, те са първите, които нахлуват в селището, където редовните части все още не са влезли, за да докладват на ръководството за успешното нападение.
В същото време бойната ефективност на „вагнеровците“, според офицерите от Министерството на отбраната на място, меко казано,
не е на ниво
Малкият град Бахмут не може да бъде превзет от ЧВК , подкрепяна и от други руски части, вече шест месеца.
В същото време униформите, оръжията и най-важното – заплатите на „музикантите“ (както често наричат себе си „вагнеровците“) предизвикват завист у личния състав на армията.
