Из репортерските бележници, „22 истории…“
Знаете ли къде по света жените носят най-скъпите накити, кои са височайшите особи, които си ги слагат около вратовете? Мислите, че това са съпругите на краля на Саудитска Арабия, тези на султана на Бахрейн, жената на Путин, английската кралица, принцесите на Монако? Оставете ги тези малки циганки, както би се изразил Азис. Всъщност са наши момичета… Шиите, на които се слагат най-много милиони са в България, в китното село Арчар край Дунава . Наистина дивни съкровища греят на вратовете на смуглите красавици от града.
На пръстите на едната ръка се броят булките в света, които могат да се окичат с римско злато и сребро на сватбата си. Ганка, Цанка или Станка от Арчар го правят без проблем, по простата причина, че си имат под ръка богат римски град, от който родата им вади съкровища. Друг е въпросът, че като се сетят дилърите на антики им прибират всичко и им подхвърлят стотинки.
Името на града е Рациария и на всеки археолог му настръхват косите, когато го чуе. Летописците от древността отбелязват, че Улпия Рациария е богат и многолюден град. Златарските му изделия били прочути в цялата Римска империя. Само тук и в Помлей е открита златна жила в частен дом.
Всяко циганче от Арчар познава римските водопроводи, въобще устройството на древния град, по-добре от най-печения археолог , самите археолози го признават.
Цялото население копае като за световно, денонощно, неуморно, вече повече от три десетилетия. И няма кой да ги спре. Дилърите на антики минават всяка седмица оттук. За всекиго работят по няколко ромски фамилии.
Наумил съм си да се разходя в този древен римски римски град. Февруари е. и всичко е покрито с метър сняг. „Там е страшно“, предупреждават ме музея във Враца.
„Българската държава не проявява никакъв интерес да пази ценностите и културата си. Навсякъде копаят много, но в Рациария…“, не намира думи Божидар Димитров, шеф на НИМ, преди тръгването ни.
Познавам се с двама иманяри, които от години работят в този край, това им е хобито, иначе са мъже уважавани. Първата ми работа, когато пристигам във Видин е да се видя с тях в една кръчмичка. Когато трябваше да направя първия си репортаж за иманярската мафия край Дунава, ни свърза ни общ приятел.
Трябваше адски много време, за да ми повярват, че няма да напиша истинските им имена и няма да ги издъня по никакъв начин. Защото в този бизнес падат глави. И започна да ми снасят новини от за последните си находки, а от време на време дори да ме вземат със себи си. Изкрейзват направо , когато им казвам, че имам намерение да се разходя из Арчар с фотоапарат.
– Баце, сигурна ти е лопатата в главата и полагане в някой римски гроб. Лягаш до някой легионер завинаги. В най-добрия случай ще те намерят, като се стопи снегът напролет- разубеждава ме Васко Котката, гледайки ме като човек, който току-що е избягал от психиатрията. – Не си редовен, казвам ти.
Само ще се разходя,ще направиш две кръгчета и се връщам– казвам с увереността на турист.
– Ти си завършен идиот. Аз съм работил тука, ама лятото. И се бях разбрал с хората … Иначе си труп – уточнява иманярът.
След втората водка се съгласяват на другия ден само да минем през Арчар с колата , да щракна няколко снимки тайно през прозореца, а те да ми разкажат всичко, което знаят за изваденото в района.
Като всеки уважаващ себе си иманяр Васко си е пробвал късмета тук направо с трактор. Подробно ми обяснява как се „риголва“. Това е термин, който означава много дълбока оран, достигаща до 80 см.. Даваш на тракториста някой лев., той слага огромна брана и действа, но той трябва да е пълна кукувица, защото машината се наклонява яко.
Следва
