Обичаят ни Сурва, както и шествията на кукерите, са свързани с езическия бог Сурван. Наричали го също Зерван и Зурван, така е по-известен. Смята се, че култа към него е получил тласък при Сасанидското управление в Персия, но се е появила много по-рано. Древните българи са били с персийски произход, сочат последните проучвания.
Вярвало се, че „Зерван“ е персонификация на времето, на всемогъщата и безгранична първична сила.
Някой изследователи са на мнение, че това е ревизия на учението на Зороастризма, други, че е негов конкурент и враг. Двете версии не се изключват една друга, разбира се.
Тези персийски религиозно-философски системи са проникнали дълбоко дори в гръко-римските вярвания, а по-късно са се вписали по естествен начин и в българските обичаи, и в богомилското учение, родено в Дунавска България.
Майката на теософията рускинята Елена Блаватска твърди, че съвпадението в изображенията на Зурван и българските кукери е почти пълно, като освен животинските маски, и крилата с пера има съвпадение и в атрибутите които носят като тоягите-жезли с привързан чемшир, чийто първообраз вероятно е зороастрийският сноп от пръчки, наречен Барсмане.
Прочутата с мистичните си писания рускиня е живяла известно време у нас след Освобождението, за да изучи обичаите около сурвакането. Тя го свързва и с други божества. Пише за българите в статията си „Кръстът и огъня”: „ И до днес българите наричат този празник Сурваки.”
Блаватска свързва този обред и със славянството , но и с арийското божество Суря – Слънцето – бог на топлината, плодородието и изобилието. …
”Корените на този празник стигат до дълбините на вековете, защото много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали Новата Година на този бог, молейки да благослови нивите им им”, смята тя. Блаватска допълва, че във въпросния култ съществена роля играе Огънят – топлината, перпендикулярният лъч, представляващ мъжкия елемент или духа, хоризонталният е женски елемент – материята.
