От „Българи от ново време“, Сиела
Като зачекнах римската тема, не мога да не споделя тази история от сивия тефтер, която се превърна в един от първите ми репортажи.
Прибирам се една ранна утрин в началото на 90-те от кратко гости и виждам, че в пощенската кутия има нещо голямо и блестящо. Бъркам и откривам вътре луксозна покана с надпис отгоре:
S P Q R
(това се явява абревиатура или съкращение на латинското Senatus populusque romanus, което в превод от този древен език ще рече: „В името на Сената и народа на Рим“).
Така е започвал всеки акт на римския Сенат.
Поканата гласи:
Вие и вашата сянка сте поканени на римски купон-оргия по повод на моя рожден ден, който ще се състои в село Синеморец.
дата: 22-ри април, облекло: римски тоги
Венцислав Н.
С две думи: Сенатът и народът на Рим ме канят на оргия. Защо да не отидеш на оргия, а?
Колкото до сянката, в Рим всеки и навсякъде бил канен със сянката си, независимо от нейния пол, от това дали е любовница, телохранител, виночерпец, писар или теляк, примерно. Имаш право да ходиш на гости точно с една сянка и толкоз. А не да поканиш някой и той да доведе приятеля си, той да доведе своите приятели, те приятелите на приятелите си, както правят много хора напоследък.
Наистина съм трогнат, че Сенатът и народът на Рим са се сетили за моята скромна личност. Благодарен съм, разбира се и на Венци, защото сега той очевидно представлява великата в миналото империя. Много голям специалист е по въпроса, въпреки юношеската си възраст. Пак е измислил нещо свежо и неподправено идиотско. Винаги стават големи веселби в резултат на тези негови хрумвания. Като онзи път, когато го прибраха в районното, защото беше излязъл да посрещне част от гостите с облекло от любимата си опера „Аида“.
Цяла седмица шивачката ми прави римската одежда, въпреки че може да стане и за не повече от половин час. Трябва обаче да има церемония.
Тъй като нямам сянка под ръка, рано сутринта потеглям със стария „Мерцедес“ на Пенчо и Ани, който те са кръстили „Синият лебед“. Много по-добър е от „Жълтата Антилопа-Гну“. Пенчо го пришпорва бясно по магистралата. Полицаите, без изобщо да ги е грижа, че сме древни римляни, ни глобяват приблизително на всеки 50 километра.
– Нали и аз деца имам. Давай тука некой лев да не се разправяме – щедро ръси мустакат чичка в униформа. – Те тръгнали да си правят веселото, я че им седим диван чапраз – обрисува ситуацията той, след като сме обяснили, че бързаме за купон и ниските скорости са повече от неуместни.
Красивото като картичка село Синеморец ни посреща с огромни плакати разлепени на почти всеки ъгъл. На тях пише на латински и български:
КЪМ РИМСКИЯ КУПОН
Обясненията как да намерим мястото на оргията са изцяло на първия език, който някои специалисти напразно мислят за мъртъв. Венци не е съгласен с това твърдение. Очевидно смята, че най-нормалното нещо в този живот е да четеш маршрута си на езика на Октавиан Август и компания. Въпреки указанията, криво-ляво стигаме до там, закъдето сме тръгнали преди час, и се зашеметяваме от гледката на резиденцията си.
Не съм си представял, че има такава къща в Синеморец. Направо е като императорски дворец. Христо Стоичков още не е направил своята, както и много други. Строителството в това до миналата година диво място обаче кипи с ускорени темпове и замъците растат.
Нашият по-скоро прилича на малка крепост край морето, предназначена да отбива варварските нашествия по вода. Построена е на една скала точно над залива. Кой знае колко пари се е изръсил Венци, за да я наеме.
За размерите й говори това, че преди нас са пристигнали поне 40 души и за всеки има легло. А идват още легиони.
http://Да, хубави времена бяха. За три дни си наваксахме за всичките векове, през които
