Огнян Минчев, политолог. Фейсбук
Малко ми е смешно как мнозина се възторгват от успеха на българските момичета – европейски шампионки по шах. „Това още веднъж доказва, че ние сме талантлив народ“, пишат по ФБ, рецитират по радиото при Петърчо и т.н. Как да ви кажа – хем доказва, хем не. Категорично доказва, че
някои от нас са талантливи
– но също и упорити и трудолюбиви. За останалите – не съм сигурен.
Ако всички бяхме такива – нали, все пак, за „народ“ се говори, сигурно щяхме да имаме една федерация по шахмат, а не 5-6. Тази една федерация щеше да има организационни и финансови възможности да помага на своите състезатели да пътуват, да играят, да се борят за титли и отличия. Ама я нямаме. Ако бяхме толкова талантлив народ щяхме да си избираме да ни управляват талантливи хора, а не крадливи суяци и въздухари. Ако бяхме талантлив народ щяхме да си поправим тротоарите – барем да не си чупим краката по тях, а не да се възторгваме
колко велики били българите от 6000 години насам
Може и тогава да са били велики, ама това какво отношение има към нас? Той и Толстой е бил велик, а децата му – посредствени. „Природа отдыхает“, въздъхнал геният…
При нас бая време стана природата си почива. Не при всички де – за щастие имаме такива хубави изключения като Нургюл и Гергана. Ама на останалите бих им препоръчал и те да направят нещо смислено и талантливо – вместо да се бият по гърдите какъв талантлив народ сме се оказали. Ако всеки вземе да свърши по нещо полезно – за талантлив не знам, ама по-успешен народ ще бъдем. И все пак – да не забравяме какво казва Хегел – „Народ е това общо, което не знае какво иска“. Важното е всеки от нас да бъде на висотата на таланта си – и да не го пропилява. Тогава и общата картина ще поизсветлее. Честито на шампионките!