„Няма срамна работа, стига да е ръководна“.
Дочувам тази проникновена реплика от съседната маса на кварталното кафене, където по традиция си пиша коментарите. Казвал съм и друг път, че тук в моите очи се събира кварталният парламент и
най-ясно се чува какво вълнува хората
Затова си го предпочитам като работно място, защото докато пиша усещам пулса на нашия квартал „Буката“, който е от едната страна на НДК, не извън София, както си мислят много от таксиметровите шофьори.
Казвам им, че отивам във въпросния квартал, когато ми се налага да взема такси за късо разстояние, иначе ще ми откажат, знаете какви са кокони. Недоволстват малко, когато разберат, че ще им платя само за километър-два, някои псуват люто под нос, но кой им е крив, че не познават София. Нали точно това им е работата…
А съм срещал и такива екземпляри между тях, които не знаят къде е ул. „Раковски“, но това е друга тема.
И при тях, както навсякъде у нас, командват людете, които най не са в час с професията, между нас казано.
Обичам да пиша и по кафенетата в други столични квартали, когато някоя работа ме отвее към някой от тях, като и по кръчмичките в другите градове, по села и паланки, та може да се каже, че съм си изработил доста прилична лична социология за мнението на
махленските парламенти навред из родината
Чувал съм много мъдрости, каквито в националния парламент няма как да чуеш. Това да не ти е френският революционен Конвент, където са говорели личности като Марат, Робеспиер, Монтескьо. Тук преди време можеше да чуеш конотативните излияния на Лютви Местан, които за такова място са просто „класа“, но и те секнаха.
Сега най-интелигентното, което можеш да чуеш е изказване на сладката Лена Бориславова, станала икона на здравите сили след песента на Слави, или Десислава Атанасова, а това не е много.
В кварталния парламент няма да ги слушат толкова дълго обаче, това е сигурно..
