На водка с Христо Калчев и Козела-1, откъс от „22 истории със звезди“, изд. Ентусиаст
– Я ми кажи наистина ли съществува Ескадрон на смъртта –питам и запалвам цигара.
– И да има, нито ще ти кажа, нито ще коментирам. Бих искал да доживея до Новата 1997-ма година. Ако може…
Усещам, че този разговор се закучва и веднага взимам подходящите мерки. Малко хора ще те погледнат одобрително ако си поръчаш т.нар. детска водка(150 г) докато ги интервюираш, а после я повториш. Повечето ще се възмутят, ще си помислят, че няма да разбереш правилно безценните им мисли, че алкохолните изпарения ще ти поречат да видиш цялата и без това неизразима прелест на безсмъртната им душа. Да, ама този пич не е от тия. Аз си я поръчвам и поглеждайки събеседника си, виждам в очите ми, че напълно одобрява подхода ми към литературата. Този е от тези малкото….
– На водка ли си? Добре- усмихва се той под мустак и отпива юнашки от неговата. – Аз съм поръчков писател. Ще си поръчам и аз още една.
Като че ли съм му дал таен масонски знак
Забелязвам, че отпуска се и започва да говори много по конкретно, с повече имена и факти, с кеф. Все едно сме се намерили във вражеска среда. Той ме е надминал с водките, включили сме вече на вълна, в която бихме се разбирали и без думи. Само, че и двамата работим с думи, ще трябва да ги наредим в подходящата конфигурация.
Да пиеш индустриално количество водка докато правиш интервю е наистина доста интересен подход към нашата работата. И към жанра интервю в частност. Очевидно е, че трябва да се усвои и изучи, защото дава прекрасни плодове. Поне в този случай. Разговорът ни просто подтиква към градивен, бих го нарекъл творчески алкохолизъм. Темата ни може съвсем спокойно да изпие литър водка и поне една кисела краставичка. Не съм си позволявал да правя подобно интервю с никой друг освен с Христо Калчев, но, ако трябва да бъда честен, това е начинът да проникнеш в света на един мъж, особено ако той се казва христо Калчев.
Говорим си за руската мафия в България, за ВИС, за СИК, за разстреляни босове, за ролята на Андрей Луканов в българския преход и някои произтекли от това особености на родната картинка. “Тая кочина”, както мило я нарича събеседникът ми
Този път не съм потърсил Христо Калчев след поредното убийство, което според някои е предрекъл,каквито обикновено са поводите за срещите ни, а и не бързам да се връщам в редакцията, за да спазя така омразните ми графици. Ще сваля интервюто утре на спокойствие, без да бързам. Това за работещите в ежедневник е истински лукс.
Просто си седим в капанчето “Зад канала” край а Перловската река, в което има три маси на кръст, пием си и си говорим пред включения диктофон. Обикновено всеки от разговорите ни имат много герои, но често се оформя една централна фигура –Васил Илиев, Луканов, Илия Павлов, Маджо, та до последния – Георги Илиев. Покойният сега, но тогава все още жив и здрав, бос на „ВАИ-Холдинг“ , който веднъж изпратил на Христо Калчев в Балчик бутилка шампанско „Дом Периньон“ с много мил надпис „Вместо куршум!“.
Следва
