Капка Тодорова, журналист. Фейсбук
Един пост встрани от времето и пространството. Темата е руският език. По различни поводи тия дни видях едни клетви как тия, дето не знаят руски, не могат да разберат живота и изкуството… Примерно
новият „Майсторът и Маргарита“
Аз знам руски гарой-далой. Е па голем праз, тоест балшой праз, хаха. Та исках само да вметна, мили връстници и нагоре. Има една много тъжна истина и тя е, че аз тая година ще стана на 50, а бях от поколенията в училище, за които руският приключи. В моя случай в гимназията. Дойде 1989 и вече не беше задължителен. Значи след мен има осем-девет набора, които са учили руски малко и са спрели. И те са вече на над 40, и изобщо не разбират или не говорят руски.
И като погледна как сте живели тези, дето говорите руски, и как живеят тези, дето нещастно са ги лишили от това задължение… е пааа имает некакие разници, както би казал един гларус на средна възраст. А и ако един филм, една книга или един цял живот не може да бъде разбран, ако не си посветен в дълбините на езика, който ги е сътворил… по-добре да не го научаваш никога тоя език. Що никой не твърди, че ако не знаеш италиански, няма да вденеш Фелини, ако английският ти е зле, нищо не ще разбереш от Шекспир или ако на френски можеш да кажеш само вулевукушеавекмоасесоар, значи цялата френска литература ще остане за теб тера инкогнита?
Руският е просто език, не духовн опосвещение. Колкото повече езици знаем, толкова по-добре, ма да не предобряме с преклонението. Шест падежа са си шест падежа, не са посвещение в рицарство. Та айде стига с тоя религиозен култ, очен харашо и неть, спасибо, но неть.
