Походите си срещу Източната римска империя, наричана днес Византия,. канас юбиги Крум започва след като разгромява Аварския каганат, а България е верломно нападната от елитните легиони на Константинопол.
От историята знаем, че през 811 г. император Никифор Геник нахлува в страната, опожарява всичко по пътя си, избива мирните селяни с невиждана жестокост и влиза в столицата Плиска.
На връщане армията му попада в засада на българите в теснините на Върбишкия проход и е избита почти до крак.
Летописите разказват как намират смъртта си най-висшите сановници, сред които патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман, стратегът на Тракия. Летописецът Теофан ридае: „Цялата християнска красота загина!“.
Самият император е убит в боя, а
черепът му става чаша на българския владетел
Хронист описва подробно какво се е случило, а след това уточнява:
„…Крум, като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро и гордеейки се, караше да пият от нея (чашата) вождовете на славяните…”
За гибелта на Никифор пишат летописци като Георгиус Монахус, Лъв Граматик, Георгиус Седренус и Йоан Зонара. И до днес обаче твърде малко се знае за този толкова характерен за древните българи трофей – ритуалната чаша от череп.
Чрез нея победителят поема мъдростта и силата на врага си
Тя е по-скоро знак на почит, а не гавра с поваления противник. Както и съд, от който победителя поема неговата власт и мощ. Което обяснява нападението над Константинопол по-късно.
Примери за сакралната й роля в историятани не липсват.
Смята се, че Мадарският конник държи в дясната си ръка чаша череп, а в прабългарското златно съкровище от V век, открито в Над Сент-Миклош, Унгария, също има златни ритуални чаши, наподобяващи черепи. На съдовете са изобразени трилистниците на владетелския род Дуло, каквито са открити и при погребенията на кановете Кубрат и Аспарух.
След разгрома на рицарите при Адрианопол през 1205 г. Акрополит пише:
„Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил отвън…”
Подробно изследване за същността на ритуала прави големият българския историк Веселин Бешевлиев в труда си „Чаши от черепи у прабългарите”, публикуван през 1926 г. в Годишника на Софийския университет. Там ученият анализира този древен обичай, чието название не е запазено. Той прави паралел с подобен ритуал при еверноамериканското индианското племе ирокези, известен като „оренда“.”
Корените на традицията при нашите предци са още по-назад във времето. Още Херодот в своята „История” пише, че скитите да изработват чаши от черепи. Дори уточнява: „ …Скитите, които са успели да сразят твърде много неприятелски воини, имат по две чаши и пият едновременно с тях.” Той отделя специално внимание на „царските скити”. Според някои изследователи, те са тези, от които се отделят древните българи. Херодот предава и скитската легенда, според която от небето падат чаша, брадва и плуг. В книга I на “География” Страбон твърди, че още в дълбока древност името скити е употребявано за народите, живеещи на север от гърците, т.е. траките, като очевидно приема, че те са част от скитите.
Интересен детайл е, че в околностите на френския град Тулуза пазят една легенда, свързана с обсадата на крепостта Монсегюр при кръстоносния поход срещу катарите през 1244 г., това са местните богомили, представителите на Великата ерес от България, както я наричали. Преданието твърди, че над 200 съвършени братя, които са сред защитниците на крепостта, са посветени в таен ритуал, завещан от Христос единствено на учениците му, който на латински се нарича Consolamentum, а на български Утешение. И летописите обаче свидетелстват, че по време на боевете обсадените пленяват двама папски инквизитори. Командващият на крепостта заповядва да ги обезглавят, за да направи от черепите им… чаши.
