Огнян Минчев, политолог Фейсбук
Не можете да дадете оценка на факт, събитие или интерпретация без да го поставите в техния контекст. Този спор е стерилен без своя контекст. И тримата братя, и маите и ацтеките, и цялата останала митология на миналите времена имат своята стойност единствено при познаване на вярванията, ценностите, етиката, съзнанието на общностите, които са ги сътворили и практикували. Авторите на учебника,
в който се зазижда младата невеста
и учителката, която го преподава, примитивно патриотарски интерпретират един езически обичай, който е – първо – митологичен, и второ – съвършенно неразбираем в съвременния ценностен и познавателен контекст.
Както „патриотарите-консерватори“, така и „либералите-хуманисти“ са анти-исторични в плоските си обяснения. Това е езически обичай – „зазиждане“ – който се е практикувал (може би) заедно с други езически обичаи в повече или по-малко хаотична смесица с културата на християнската духовна вълна, която хилядолетия, стъпка по стъпка, с огромен труд измества езичеството и създава съвременния човек и неговото самосъзнание. Някои модерни либерали с лекота отхвърлят този гигантски труд на християнството като цивилизация. (Между другото, юдаизмът и ислямът също имат своите многовековни битки с езичеството, което се променя и интегрира в монотеистичните духовни и културни системи.) За мнозина консерватори защитата на „традицията“ също е плосък процес – „едно към едно“. Предаването на традицията през вековете е процес на интерпретация и
промяна на традицията
Истинският спор тук е за мярата на промяната и приемствеността на традицията. На Балканите до ден днешен има следи от традицията на кръвното отмъщение – в албанските земи „беса“. Има обаче българска народна песен от Македония – „Сестра кани брата на вечеря“. В нея пияният брат убива човек в кръчмата – а жертвоготовната сестра му предлага най-малкия си син за кръвен откуп, за да не убият брат й в акт на разплата. Сигурен съм, че ще се намерят тъпанари, които да интерпретират тази песен – или като „жертвоготовност и сестринска обич“ (т.е. – „патриотично“) или като примитивизъм на „тъмните времена“. Можем да сме спокойни, че в това раздвоение на анти историцизма не сме сами. Днес в Америка и в Англия рушат паметниците на водещи личности със заслуги в модерните времена, защото били робовладелци. От „консерваторите“ пък ще чуете как робовладелците „много милозливо“ се отнасяли към своите роби, превръщайки ги „в част от семейството“ – почти като кучетата и котките, само че робите по-често ядяли бой… Без историческия контекст няма познание – няма мъдрост. Има само плитка партизанщина.
